Павел Павлов: Избирателната активност е отражение на развитието на гражданското общество

Защо област Добрич сме на 3-то място отзад напред по избирателна активност? Това показват резултатите от последните два проведени избора.

Възможни са няколко хипотези, които биха могли да обяснят този факт. Аз ще се огранича до три.

На първо място, избирателната активност е отражение на развитието на гражданското общество. Колкото то е по-развито, и осъзнато, толкова по-добре гражданите разбират значението на всеки един глас за начина, по който функционират избраните политически кандидати.

На второ място изборната активност е ниска, защото има ниско ниво на доверие в институциите, в частност в парламента. Доверието към парламента в момента е едноцифрено. Причината е, че политиците действат безотговорно. В последните две години предизборната кампания на практика не е спирала. В приключилия наскоро парламент например не се приеха важни закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, Закона за държавния бюджет, промяна в регулаторните органи, в които има изтекли мандати и т.н., за сметка на други нормативни актове, които очевидно са по-важни за парламентарно представените партии. Всички институции са парализирани заради липсата на адекватен бюджет. В рамките на това Народно събрание не се излъчи и устойчиво правителство.

На трето място можем да посочим т.нар. „умора от гласуване“, макар аз да не приемам точно този термин за най-точен при описание на електоралните нагласи. Все пак, това са петите подред парламентарни избори, а резултатите са меко казано незадоволителни. Това със сигурност обезверява хората и ги прави още по-пасивни.

Отговарят ли адекватно с поведението си партиите на тази ниска избирателна активност? Опитват ли се по различни начини да върнат отново увереността, че основа на демокрацията е именно правото на глас?

Една част от партиите са заинтересовани от ниската активност и това са онези, които разчитат на своя т.нар. "твърд електорат". Те много добре знаят, че независимо от намаляването на общия брой избиратели, включително и на техните, относителната тежест на техния електорат се запазва и те получават резултат, който е близък до предходния.

Със сигурност има и други причини, но за да ги открием, трябва да се направи по-дълбочинно изследване, а както се вижда, няма достатъчно заинтересовани страни, които да го инициират.

На какво се дължи липсата на интрига при реденето на листите в нашия многомандатен избирателен район?

Причините за това също могат да бъдат обобщени до три основни.

Първата е системна. Местните партийни структури, които са част от националните организации не са достатъчно активни, автономни и атрактивни за избирателите. Само някои от тях имат истински партиен живот. Те се срещат, избират си ръководства, участват в националните ръководства и прочее, но в повечето случаи това е всичко, което правят. Някои от тях, които са представени и местните органи за самоуправление, т.е. имат съветници и кметове, се опитват да свързват местните политики с приоритетите на национално ниво на тяхната политическа сила и по този начин да демонстрират своята активност и лоялност.

Втората причина е свързана със състоянието на политическото представителство. За жалост и от намаляващата избирателна активност се вижда, че гражданите все по-трудно припознават някоя от политическите партии като такава, която представлява техните интереси. Избирателите трудно се ориентират какви позиции ще защитава политическата сила, на която биха гласували доверие. Разбира се, всяка партия или коалиция има своята предизборна програма, но или е твърде абстрактна, респективно прекалено конкретна, или съвпада с написаното в другите програми. Това е което допълнително обърква и онези, които все пак отделят време да четат тези документи. Повечето обаче разчитат да се ориентират от онова, което кандидатите говорят най-вече в национален ефир.

И третата причина е най-общо казано психологическа. Тук имам предвид от една страна личностните характеристики, които притежават кандидатите, тяхната разпознаваемост и начина, по който се опитват да се харесат на избирателите, а от друга нарастващата демотивация на хората по отношение на участие в обществените процеси като политически кандидат, партиен член, граждански активист или само като избирател и нежеланието да бъдат ангажирани.