След земетресението в Турция, Севда Таш от Добрич: Не знам как ще продължим живота си

Земетресенията с магнитуд 7,7 и 7,6 по Рихтер с епицентър в окръг Кахраманмараш засегнаха над 13 милиона души в 10 окръга, сред които Адана, Адъяман, Диарбекир, Газиантеп, Хатай. В десетте окръга е обявено тримесечно извънредно положение.

След земетресението в Турция, Севда Таш от Добрич: Не знам как ще продължим живота си

Броят на жертвите на силните трусове, които разтърсиха в понеделник южната част на Турция, достигна 19 875 души, а ранените вече са близо 80 000. Засегнати са 13 милиона в пострадалите райони. След тях и семейството на Севда Таш. Севда е на 32 години, родена е в Добрич и от 9 години живее в Газиантеп. Спасили се от земните трусове и напуснали дома си. А в момента живеят при родителите на съпруга й в село, което е на 70 км. от Газиантеп.



Ето й нейния разказ за земетресението и как продължават живота си сега:

Аз съм Севда, на 32 години съм,  от Добрич. Живея в Газиантеп от 9 години. Омъжена съм, имам дъщеря на 9 години. Живеем в жилищен блок на 1 етаж.  По време на земетресението бяхме вкъщи. Събудихме се със силни трусове, които продължиха доста дълго. Първоначално изчакахме да спре, но трусовете станаха по силни и ние излязохме навън. Хората бяха побегнали навън боси, по пижами, валеше силен дъжд и беше много студено, но не усещахме нищо. Качихме се веднага в колата и отидохме извън града, където няма високи блокове. След като се качихме в колата, след 5-10 минути още един много силен трус усетихме. Първият трус ни се стори много дълъг. Казват, че е бил около минута и половина. На нашата улица няма срутени сгради, но на съседната улица има. В квартала, в който живеем повечето блокове са на 4-5 етажа или са къщи на един - два етажа. Доколкото знаем големи поражения няма в нашия дом, но след първия трус не посмяхме да отидем. Повечето пътища са затворени заради рухналите жилища.

Успяхме да вземем само неща от първа нужда. Много набързо се отбихме вкъщи за по един чифт панталони и блузи.

След труса се установихме в селото на родителите на съпруга ми. Тук сме по-спокойни, трусовете продължават, но тук не се усещат толкова силно. Купуваме храна от близкото градче. Нямаме проблеми да си ги осигурим. Приятели и познати, които нямат села или къщи другаде, стоят в колите си, по парковете навън или чакат в джамиите. Няма вода и газ. Бензин не се продаваше първите дни. Трудно се намираше хляб. Но започнаха помощи да пристигат и се раздават на пострадалите. Идват и екипи в помощ.

Не знаем още колко ще останем тук, нито какво ще правим отсега нататък.

Севда Таш е родена в Добрич. Завършила е ЕГ „Гео Милев“ в родния град  и МИО в ИУ-Вн. В Турция продължава образованието си в университета в Газиантеп.