Мината в Оброчище – държавният сирак

Адекватният извод е, че тя е едно истинско богатство, което обаче някак си остава или недооценено, или игрите от години, свързани с мината и вероятно огромното количество пари, замесени в тези игри, са достигнали своя връх, от който единственият път е надолу.

През 1999 година държавата отдава на концесия мангановата мина за период от 25 години на чуждото дружество „Евроманган“ АД. В подписания договор задълженията на концесионера са 24, едно от които е да заплаща на държавата годишна такса за ползването на подземното богатство. Едва когато миньорите излязоха в ефективна стачка, а част от тях останаха в знак на протест срещу некоректното отношение на своя работодател под земята, държавата, в лицето на Министерството на енергетиката се сети, че от две години не е получавала пълния размер на тази такса и внесе съдебен иск до Окръжната прокуратура в Добрич за сумата от 205 хиляди лева. Дело, което така и не тръгна в съда, защото не беше внесена необходимата съдебна такса от страна на държавата. Междувременно Министерството на енергетиката ограничи временно концесионните права на „Евроманган“ АД, докато не изплати задължението си. На 29-ти юни Министерството получи своите пари и веднага възстанови пълните права на концесионера. Тоест, стигна до извода, че останалите задължения на концесионера, които той не изпълнява, не са достатъчно основание да продължава с намесата си в дейността на мината. В същото време работниците системно не получават заплатите си, не им е осигурено медицинско лице и безплатни медицински прегледи, работят в лоши условия, със скъсани обувки и стари дрехи, транспортът до мината им е спрян, с изключение на този от Добрич, а от три дни и достъпът до работните им места е ограничен от ръководството на мината. Защо? Защото при поредното забавяне на заплатите им, се страхуват, че миньорите могат да подновят стачката си под земята и така отново да насочат очите на управляващите към случващото се в мината.

Опасенията им обаче са напразни, тъй като миньорите споделят, че вече са уморени от стачки, които не водят до никъде. Тяхното желание е да работят, да получават заплатите си навреме и да виждат желание от страна на работодателя си да спазва клаузите на подписания на 5-ти април Колективен трудов договор.

И днес работниците са изправени пред въпроса – а сега накъде. Ако отидат на работа, го правят за собствена сметка, в същото време не ги допускат да работят. Ако не отидат, ще им бъдат вписани самоотлъчки и това ще се отрази на заплатите им, а може да бъде и правово основание за тяхното уволнение.

Остават и въпросите, свързани с това, как е възможно държавата до такава степен да нехае за своето подземно богатство и да се вторачва само в една от точките на концесионния договор, касаещ изплащането на годишната такса.

И така, мината в Оброчище остава с неясно настояще и с бъдеще под въпрос.