Ефективна администрация означава повече равенство и социално многообразие

От 01.07.2012 г. е в сила нова Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. С приетата наредба оценката за индивидуалното трудово представяне на заеманата длъжност е нормативно утвърдена база за определяне на справедливо трудово възнаграждение на служителите, за професионало и кариерно развитие в държавната администрация, а така също релевантен критерий за оставане на държавна служба.

Ефективна администрация означава повече равенство и социално многообразие

Въведените обективни критерии при оценяването отчитат балансирана обвързаност между целите на администрацията от една страна и изпълнение на работата и компетентностите на индивидуално ниво от друга страна.


 

Високите стандарти за административно управление, отговарящи на европейските изисквания и норми и на все по-нарастващите очаквания на обществото, не може да се постигнат единствено със създаване на добра нормативна регулация. За подобряване ефективността на администрацията, държавата, в ролята й на работодател, трябва реално да гарантира справедливо оценяване на индивидуалното трудовото изпълнение на работата на служителите в държавната администрация.


За осигуряването на справедлив обществен баланс политиките на управление на човешките ресурси в държавната администрация трябва да се основават на принципа на равенство на гражданите пред закона, осигуряване на равен достъп до държавните служби, равни шансове за професионално израстване в йерахическите структури на администрацията, справедливо заплащане при прилагане на индивидуален подход, съобразен с персоналните компетенции, занания и умения и индивидуалния принос на всеки служител.
Изводът е, че търсенето на по-голяма ефективност на администрацията означава повече равенство и повече социално многообразие при спазване изискванията на националното и европейско антидискириминационно законодателство.


Принципите на недскриминация се прилагат при упражняване правото на труд както в частния, така и в публичния сектор. Държавата в ролята й на работодател има нормативното задължение, вменено с чл.14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение трябва да бъдат еднакви за всички работници и служители без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Същите се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация.


ЗЗДискр. въвежда също така юридическо задължение за работодателя да предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, отново  с изричното изискване това да става чрез прилагане на еднакви критерии при оценка на дейността им.


С оглед нормативно признатото значение на оценката за изпълнението на длъжността нормите на антидискриминационното законодателство трябва да бъдат съобразени на всеки един етап от протичането на процеса на оценяване на служителите в държавната администрация. Допуснати дискриминационни практики и диспропорции и в най-ранната фаза на този процес още при изготвяне на индивидуалния работен план, а и след това до окончателното определяне на годишната оценка, биха довели като краен резултат до нарушения на чл.14, респ. чл.15 от ЗЗДискр., а така също и до незаконосъобразност на уволнението при условията на чл.107, ал.2 от ЗДСл на държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността.  


Изготвянето и съгласуването на работния план, както и оценяването на самото изпълнение трябва да се осъществява въз основа на обективно обосновани критерии, които при евентуален спор да могат да бъдат защитени от работодателя при условията на чл.9 от ЗЗДискр., с тяхното разумно обосноваване и възможност за позововане на конкретни правни основания за прилагането им. За тази цел възможностите за самооценка и независимо мнение, а така също допълването на цифровата оценка с писмени коментари не трябва да се подчиняват на формалистичен подход.


В заключение трябва да се подчертае, че не всяка незадоволителна оценка би съставлявала акт на нарушение на принципа за равно третиране и осигуряване на равни възможности, а само тази оценка, която почива на защитените от закона признаци – чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

 

Публикуването на настоящата статия има за цел привличане вниманието на широката общественост върху явлението дискриминация и повишаване на информираността по специфичните въпроси на равенството в работната среда.
 

Статията стана възможна  благодарение на помощта на Фондация  „Работилница за граждански инициативи” по фонд „Толерантност” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Статията е подготвена от   Сдружение „Кубера”  в изпълнение на проект „Онлайн център за независима помощ на жертви на дискриминация”.