На 30 януари 1894 г. в София е роден цар Борис III
Фотоизложба „130 години от рождението на Царя – Обединител“ е открита в читалище „Напредък – 1942 г.“ в село Дончево
Редакторски екип 
Подредената фотоизложба „130 години от рождението на Царя – Обединител“ в читалище „Напредък – 1942 г.“ в с. Дончево, общ. Добричка, представя снимки от живота на царувалия 25 години Борис III – като бебе в скута на баба си Клементина, детство, юношество, млад цар, сватбата, сред семейството и войската, с влак, при посещението в Добрич, с владетели в Европа.
На 30 януари се навършват 130 г. от рождението на Борис, княз Търновски. На 3 октомври 1918 г. българският престолонаследник се възцарява като цар Борис III. Той е син на Фердинанд I и Мария Луиза. По бащина царска линия коренът му датира от германския род Ветин през далечната 908 година в началото на Х век, в земите на Саксония и Франкония.
След раждането му през 1894 г. детето е кръстено по западен обред – това е било основно условие за сключване на брака между родителите му. При католическото кръщение получава имената Борис Климент Роберт Мария Пий Луи Станислав Ксавие. По думите на руския император Александър III – „католическият княз е удар в сърцето на православието“ и отношенията между двете страни остават влошени. Неговият наследник Николай II е по-умерен и новият император в Русия показва, че помирение е възможно при преминаване на престолонаследника Борис в лоното на православието. Така, на 2 февруари 1896 г. княз Борис Търновски е миропомазан по реда на Православната църква, като кръстник му става император Николай II. Това води до отлъчване на бащата Фердинанд от католическия Свети престол в Рим. Дни след православното кръщение, султанът в Истанбул издава два фермана за признаване на Фердинанд за княз на България и на Източна Румелия. Великите сили правят същото по-късно.
В първия манифест на новия цар Борис Трети към българите през 1918 г. пише, че той е роден „на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра“. Монархът е получил първоначалното си образование в т. нар. Дворцова гимназия. След това постъпва във Военното на Негово Величество училище в София. Той участва в Балканските войни през 1912-1913 г. и в Първата световна война в 1915-1918 г. като офицер за свръзка при Щаба на Действащата армия. Краят на войната го заварва с чин подполковник. Възшествието му на трона (на 24 години, след абдикация на цар Фердинанд) го прави генерал-майор и върховен вожд на войската.
Маргарита Лазарова,
читалищен секретар на НЧ „Напредък – 1942 г.“, с. Дончево, общ. Добричка
