Премиера на стихосбирка на Сашо Серафимов във Варна

Книгата на добричкия поет ще представи Ангел Дюлгеров. Ще участва и актьорът Пламен Георгиев.

Сашо Серафимов е роден на 30.08.1953 г. в Добрич. Завършил е Славянския университет - София, специалност - социална педагогика. Издал е стихосбирките "Белег"/в съавторство, 1979/, "Дума свободна"/1990/, "Дарителят на сънища"/1994/, "Врата на хоризонта"/1998/, "Синият поглед на дървото"/2004/ „Потъване на светлината”/2009/. През 1995 г. издава книжка с приказки "Объркани приказки". Пиесата му „Шивачът на приказки” печели трета наградана на международния фестивал на куклените театри „Златен делфин”. Член е на Съюза на Българските Писатели. Женен, с брада.

Известния литературен критик Светлозар Игов казва: "Поезията на Сашо Серафимов се вписва в  една тенденция  на най-новата българска лирика, която можем да маркираме чрез стихосбирки от „Песни за сираци и сирачета” на Иван  Методиев до „Софийската берлинска стена” на Палми Ранчев. Една поезия на болката и протеста, на страданието и съпротивата срещу загубата  на основни ценности в съвременния свят и особено в българската действителност след „промяната”. Но съвсем не като ретроносталгия по „преди”, а като неспособност то да се надмогне. Не само защото някои стихотворения в „Потъване на светлината” , „Приказка за едно стихотворение” например, са пренесени в новата стихосбирка от една предишна книга, „Синият поглед на дървото”, можем да говорим вече за една трайно отстоявана поетика.  Тази вече очертана поетика има своето смислово ядро в единството на отстояваните ценности ( „любовта –убежище на светлината” или „думата свободна” например)  с целия метафоричен строй на Сашо-Серафимовата поезия...”

Според Ангел Дюлгеров: "Стиховете на Сашо Серафимов се сбогуват не само с колективните образи на обществото, но и с митовете на битието. Изтъкано от невероятния баланс на минало и настояще, тъмнина и светлина, борба и житейско безветрие, сътвореното от поета чете с неподозирана до сега жажда битието, оживява улиците с причудливи поетически образи, разказва истории, неразказвани досега... По пътя към „самото нещо”, към “самия живот” на светлината в себе си, неистово жадуваща да разбие конвенциите на мигновените емоции, кратките влюбвания, случайно стрелналите се надежди."

Публикуваме две стихотворения на Сашо Серафимов, очаквайте и още в новото печатно издание на Добрич "Седмица".

РАЗГОВОР
Пием си с едно стихотворение в кафенето
и то се оплаква,
че небето му не било толкова синьо,
че реката му не е  бистра,
че някой му откраднал любовта
и хората вече не го броели за любовно, а за дъждовно.
-         А свобода имаш ли? – питам стихотворението, колкото да върви
приказката.
-         Къде ти свобода! Кой я ползва сега?
Мислех, че свободата е страната на поетите, но се оказа лъжа, легенда, мит, нещо като Атлантида.
Всеки говори за нея, а никой не я виждал

 ЗЯПАНЕ В НЕБЕТО
Падна дъжд. Кой го изпрати.
Христос ли, Мохамед ли, Буда ли, Кришна ли…
На локвички стана стихотворението.
Душата ми заблестя в него.

А беше нощ. Звездна.
Боговете не знаеха, че е валяло дъжд.
Те не знаеха и за стихотворението,
което беше зяпнало звездите.
Звездите също се взираха в душата ми.

Представете си сред тези вечни неща
блеснала човешка душа.
Но Бог не се появи.
Нападнаха ме съмнения.
Слава Богу - друг не ме нападна.