Кинозалата в Дом – паметник "Йордан Йовков" вече носи името на Григор Василев

Залата на Кино клуб Икар вече е именувана "Григор Василев". Над входната врата е поставен надпис "Зала Григор Василев". Решението за това бе взето от Общински съвет - Добрич на сесията през април.

Григор Василев (6 юли 1883г., с. Радово, Трънско – 7 ноември 1942 г., София) е политик, адвокат, забравен реформатор, патриот, общественик и публицист. Той е народен представител в седем народни събрания. Деец на Демократическата партия и дългогодишен редактор на нейния печатен орган в. „Пряпорец”. През 1930 – 1931 г. е министър на земеделието и държавните имоти в третото правителство на Андрей Ляпчев. Негова е идеята за Празник на българската земя, отбелязан най-напред на 14 декември 1930 г. През 30-те години на ХХ век е редактор на списанията „Българска земя” и „Нация и земя”. Автор е на „Програма за българската земя” (1932 г.) и на „Образът на българската земя” (1941 г.), чрез които излага идеите си за модернизация на българското село.

Животът на Григор Василев е отдаден на България. Посвещава младите си години на македонската освободителна кауза, а зрелите – на добруджанското освободително дело. Той е сътрудник на добруджанския периодичен печат. Според Печо Господинов: „Григор Василев познаваше основно Добруджа и борбите й в нейните най-потайни гънки”. През 1939 г. чрез депутата Григор Василев България пледира за уреждане на Добруджанския въпрос и пред Интерпарламентарния съюз в Осло. В тази връзка политикът посещава също Варшава и Париж. Когато през 1940 г. Южна Добруджа е върната на България, той записва в „Златна книга за златна Добруджа”: „Свободна Добруджа е морално удовлетворение на световната съвест”.

Издаваното от Василев списание „Народ и армия” (1913 – 1914 г.) популяризира таланта на Йордан Йовков, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов и др. Особена е заслугата на Василев по отношение на Йовков. Той е не само негов съученик от гимназията, но и приятел, когото неизменно подкрепя в трудни моменти. Подава му ръка още през 1913 г., когато белетристът е все още неизвестен автор, останал в София без работа и пари. Двамата са в близки връзки от ученическата скамейка до смъртта на Йовков. Неслучайно белетристът е писал най-много писма именно до Григор Василев, тъй като го е чувствал като особено верен приятел. Именно пред своя съученик писателят за пръв път споделя в писмо намерението си да избере литературата като свое поприще. Отново Василев е първият, който само три години след смъртта на Йовков издава книга със спомени за него и писмата, които е получавал от съученика си в продължение на десетилетия („Йордан Йовков. Спомени и писма”, 1940 г.). Без вярата на Григор Василев в таланта на Йовков и реалната му подкрепа, животът и творчеството на писателя може би биха се ситуирали по друг начин.

Добруджанският обществен и културен деец Печо Господинов още тогава съумява да оцени изключителната личност на своя съвременник, като наред с всичко друго пише: „Между нашите големи и малки държавници той единствен съумя да събере и запази за поколенията богат политически и културен архив. Той знаеше да пази писма, документи и пр. с една любов, която в България се среща много рядко. След време, който ще иска да проучва нашата най-нова политическа история, в архива на Григор Василев ще има да открие извънредно ценни свидетелства”. Този богат архив провокира изследователя Цочо Билярски, благодарение на когото в периода 1991 – 2000 г. са издадени четири книги с писма и текстове на Григор Василев. С право съставителят озаглавява книгата с избраните произведения на политика „Един вдъхновен българин”. Действително Григор Василев е личност, чието дело трябва да бъде популяризирано и почитано, личност, към която все още имаме дълг.