Диана Боева: Трябва да има съвременни будители, иначе сме загубени като нация

Диана Боева: Трябва да има съвременни будители, иначе сме загубени като нация
В Деня на будителите ви срещаме с Дияна Боева. Тя е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература в ЕГ „Гео Милев“, редактира класическа и съвременна европейска проза. Публикува текстове в различни всекидневници, както и в литературни издания и сборници. През 2016 г. излиза първият ѝ роман „Писма за оригами“ (изд. „Ерго“). „Невинни“ (изд. „Ерго“, 2020) е вторият ѝ роман.


В Деня на народните будители, знаем ли достатъчно за тях? 


Общото ми впечатление е, че за будителите не се знае твърде много, в смисъл като кауза и отношение към родното. Сега си спомням, че френската българистка Мари Врина-Николов, която превежда неуморно българска литература на френски, преди години написа една статия: „Да обичаш своята родина, а не своята възбуда“. Доста красноречиво заглавие, което ни напомня, че онзи, който има нужда да се вълнува твърде много, когато говори за своята родина, обича повече своето вълнение от своята родина. Искам да кажа, че принципно не харесвам фалшивия патос и патриотарските възгласи, които не се отразяват добре на младите хора. 


Предпочитам да говоря, година след година, упорито, че формирането на националната общност през Българското възраждане се осъществява чрез различни форми на социално взаимодействие: поява на училища от нов тип; създаване на граждански сдружения с просветни, икономически и социални цели; поява на периодичния печат; борбата за църковна независимост; революционните организации и пр. 


Не бива да се забравя, че Денят на народните будители се празнува официално от 1922 г. до днес, с изключение на периода 1945-1992 г. Казвам това, защото будителите са хора, които държат на здравия разум и паметта. Нация се съгражда, не само чрез трепет по родното, а чрез нулева толерантност към корупцията, дълбока загриженост към образованието и културата, духовните ценности, които ни свързват като общност. И най-вече, приемане, че най-образованите трябва да ни управляват. 


Лично аз симпатизирам на Петко Рачов Славейков – поет, публицист, фолклорист и политик. Той е сред водачите на Либералната партия след Освобождението, председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета. 


Има ли будители и на нашето съвремие? 


Трябва да има, иначе сме загубени като нация. Онзи ден ми се случи нещо, което не ме изненада съвсем. В учебник по български за осми клас са сложили кратко слово на писателя Георги Господинов, учениците трябваше да направят стилистичен анализ. Добре, че се сетих да попитам дали някой е чувал за този писател. Никой не беше чувал. Дадох си сметка, че другото име на рекламата и комуникацията, може да се нарече заблуда, все по-често живеем в някакви „балони“, които ни слагат етикети: „известни“, „по-известни“, „талантливи“, „по-талантливи“. Реалността е доста отрезвяваща, затова харесвам училището, държи ни будни, показва ни точно как стоят нещата. Наложи се да покажа Господинов на снимка, поговорих и за „Естествен роман“. 


Има някакъв скъсан комуникационен канал между отделните поколения, между отделните социални групи, между отделните партии и членове на различни общности. Нетърпимост спрямо всичко, което не е част от представите ни за нещо определено. Това рефлектира върху най-младите: години наред пиша за образование и предупреждавам, че предстои „затваряне“ от страна на учениците, че е невъзможно да се стигне до тях чрез схематизъм или популизъм. Трябват идеи в дългосрочен план, които да могат да се доразвиват. 


В Прокламацията по повод деня на народните будители се казва: "Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“


Будни ли са младите хора и успяваме ли да събудим този здрав смисъл? Будни ли сме или трябва да се събудим?   


На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закон за въвеждането на Деня на народните будители. Българското общество е изпитвало остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи. Проявява се дълбока и искрена загриженост към младите хора, у които трябва да се пробуди „здрав смисъл за съществуването“. Днес обществото ни е в духовен разпад, няма как училището да е напълно извън този хаос. Слава богу, че в българското школо имаме здрави възрожденски и будителски нрави, знаем: трябва да пазим децата, да ги учим прилежно на писмо и четмо, да бъдат добри хора, да бъдат съзнателни граждани на републиката ни... Или както казва Стоян Омарчевси, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски: „Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм…“ 


Какво си пожелавате на този ден?


Светлина и просвета, здрав разум и парламентаризъм, чрез който гражданите да са двигател на промени и напредък. Плурализъм в обществената сфера, в която всеки може да намери своето място и да се чувства полезен. Разбира се, да си пожелаем и мир в обединена Европа. Европа, в която Славейков-син завършва своето образование, за да се върне и да просвещава българите. 


 


 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+