Мирослав Димитров - арт-директор на дигитална агенция, развиваща дейността си в България и САЩ

В момента Мирослав е уеб дизайнер и арт-директор на дигитална агенция “eDesign”, която развива дейността си в България и САЩ.

За пътя и успехите разказа в интервю за Добрич Онлайн.

Кога разбра, че имаш талант в сферата на изобразителното изкуство и графичния дизайн?

Сложно е да се конкретизира, но от най-ранна възраст рисуването беше около мен. Майка ми  беше историк в ОУ “Христо Смирненски”, но обичаше да рисува. Често я караха да рисува плакати с приказни герои за събития в началния курс. Едно време нямаше възможност за принт. Може би най-яркият момент е, когато влизах в стаята и виждах на масата огромен кадастрон с рисунка на етап, която твори майка ми.

Другата част, дигиталната, получих от баща ми. Той е информатик в ЕГ „Гео Милев“ в Добрич. Паралелно водеше курсове по компютърна грамотност в Научно-техническия съюз в Генерал Тошево. Започнах да помагам там. Минах през много етапи. Опознах хардуера, изучих операционната система и офис пакета на „Майкрософт“. След това започна да ме привлича дигиталната графика и анимация. Използвах всеки свободен момент, за да си играя с изображения. Хубавото беше, че имах реални задачи и проблеми за решаване, които баща ми осигуряваше - дипляни, визитки, лога, табели. Така се учи най-добре.

Участвал ли си в конкурси за рисунки като по-малък, имаш ли постижения в тази област?

90-те бяха тъмни за страната ни. В икономическо и културно отношение нещата бяха спрели. Читалището в Генерал Тошево организираше кръжоци по Изобразително изкуство и това беше основното. Участвал съм в малко конкурси, нямам спомен за нещо грандиозно. Приеха ме с Изобразително изкуство в СОУ „Дора Габе“в Добрич, където бях на челните позиции.  Тогава изтървах срока за записване и за малко да не вляза. Беше малко шоково за мен да се изместя да живея в големия тогава в моите очи Добрич. Мисля, че беше през втората година, когато изпратиха мен и един съученик на национален лагер за надарени деца в к.к. Русалка, където имаше танцьори, певци, спортисти и художници от цялата страна.

В момента си уеб дизайнер и арт-директор на дигитална агенция в София, разкажи малко повече.

Пътят е дълъг. След средното образование започнах да уча във филиала в Добрич на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” със специалност Библиотечно-информационни дейности. По това време вече бях започнал да се уча да правя уеб. Кандидатствах за работа в единственото студио за уеб в Добрич “Pixel Depo”. Собственикът на фирмата ми върна мейл, че ми трябва още. Аз продължих и година по-късно той ми предложи да започна като фронтенд разработчик. Тогава все още не правех разлика между дизайн и програмиране. Месец по-късно стана ясно, че съм по-скоро дизайнер. За около две години в студиото се развих изключително много. Там научих основите. Чрез форуми и сайтове за дизайн показвах какво правя пред света. Започнах да получавам предложения за работа от агенции в София. Лятото на 2008 година осъзнах, че е време за следваща стъпка и приех предложението на фирмата, която най-много ми допадна. Беше в топ 3 за България. И до ден днешен работя в нея – “eDesign”. Към момента сме в топ 50 на агенциите в света, имаме офиси в България и САЩ.

Зад гърба си имаш над 150 реализирани проекта и над 80 награди от световни конкурси за уеб дизайн. Може ли да разкажеш малко повече за тези успехи?

Още първите месеци в “еDesign” започнах да работя с клиенти, за които не съм си представял, че някога ще правя нещо. Направих сайта на “Upsurd” – това беше нова тонизираща напитка, маркетингово и стратегически обвързана с едноименната хип-хоп група „Ъпсурд“. Със сайта спечелихме „Гранд При – златен чадър“ и награда на публиката на „Медиамикс“ 2009. Разработих дизайна на сайта на Външно министерство. Един прекрасен ден от “BAYER” дойдоха при нас с молба да изградим запомняща се визия за техен нов продукт. С този сайт спечелихме две световни награди, които до този момент българи не бяха печелили. Той се оказа и крайъгълен камък за по-нататъшното развитие на агенцията. Вече бяхме излезли извън пределите на страната и се борихме за големи клиенти. Шест-седем години подред, до края на съществуването на конкурса, печелехме наградите на Българската уеб асоциация и ставахме агенция на годината. През 2016 година твърдо бяхме стъпили на световния пазар и влязохме в най-елитната класация AWWWARDS, като присъствахме на награждаване в Лондон.

На следващата година бяхме номинирани за сайт на годината в световен мащаб и се борихме с още 19 други. Сайтът беше www.exeron.com – българска разработка без аналог в света – машина, която по интелигентен начин събира и изпраща енергия на безлюдни места. Използвана както за граждански, така и за военни цели.

Имах интересен проект с китайски енергиен гигант. Наложи се да пътувам до Шанхай. Беше доста трудно да пречупя културата, с която съм живял, за да мога да вляза в техния много по-различен свят.

Сайтовете на 70% от българските алкохолни компании и дестилерии са с мои дизайни, произведени в “eDesign” - Black Ram, Alaska vodka, Flirt vodka, Mary Jane vodka, Sixth Sense, Menada, Inovino и други.

В момента правя дизайна на Роб Дардек - https://www.imdb.com/name/nm2234521/ − Mtv звезда от Бевърли Хилс, сега е предприемач с многомилионен бизнес, а в миналото топ скейтър, втори след Тony Hawk.

В сферата на работата ти е необходимо да имаш въображение. Откъде го черпиш и какво най-много те мотивира?

Това е основната ми амуниция. Ако опитът е оръжие, то въображението е патронът. Всичко ме вдъхновява - улицата, хората, проблемите, настроенията, новините, природата. Аз работя главно докато не съм пред компютъра. Редя и разграждам концепции в главата си, а после само сядам, за да ги материализирам на монитора.

Как според теб „уеб светът“ променя живота на хората, какви са плюсовете и минусите?

Плюсът е и минус – прекалената информираност на съвременното общество започва да бъде отрова за самото него. Информационният поток е толкова огромен и достъпен както за преглед, така и за манипулация, че потребителят се губи в него. Днес глобалността и скоростта на информацията в интернет има силата да сваля правителства и да насочва масите.

Но чрез същата тази мрежа можем да опознаем света, да видим и научим неподозирани допреди 15 години недостъпни факти.

Имаш ли други хобита или занимания?

Всичко, свързано с визия – графити, приложни изкуства, анимация, пърформанси. Моето хоби е работата ми и бих казал, че съм късметлия в това отношение.

Липсват ли ти Добрич и Генерал Тошево?

Да, затова често и регулярно се прибирам, а адресната ми регистрация все още е град Генерал Тошево.

Опитвам да помагам на Генерал Тошево и Добрич с каквото мога и е свързано с работата ми. Помните протестите против добива на газ преди около 2 години и референдума след тях. Създадох принт материали, поех аранжировката на онлайн групата и измислих символ на протестите - момиче в носия с пита и противогаз, която говори сама по себе си. Постарах се да облека тези протести в стабилна и професионално изглеждаща визия, като по този начин мотивирахме още повече хора и предадохме тежест на исканията.