Успение на Св. Константин-Кирил Философ отбелязва днес православната църква

Св. Константин Философ, след като пропътувал много земи като патриаршески мисионер и просветител на Православието, по време на последното си пътуване ­ до Рим, заболява тежко. Но Всеблагият Бог му изпратил небесна утеха чрез някакво дивно видение, което укрепило сърцето му и го изпълнило с необикновена радост, така че той сред болките си започнал да пее псаломския стих: „Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен" (Пс. 121:1), като при това казал: „От сега вече не съм служител ни на царя, ни на другиго по земята, но само на Бога Вседържителя" и изрекъл бележития философски афоризъм: „Не бях, бидох и съм вовеки. Амин".

В продължение на 50 дена той започнал да се готви за своето най-последното пътуване ­ вече не мисионерско, а небесно. Тогава приел и пълното монашеско пострижение ­ - великата схима, при която му било дадено името Кирил. Предсмъртната му молитва била произнесена със сълзи на очи и с издигнати към Бога ръце. Той се молел да бъде опазено повереното му стадо от безбожната злина и да се разрасне Тялото Христово ­ - Църквата чрез православната вяра. Накрая благодарил на Бога за това, че го удостоил да проповядва Неговото Евангелие и като целунал всички, умиращият св. схимонах Кирил рекъл: „Благословен да бъде Бог, Който не ни остави да станем плячка на невидимите наши врагове, но строши тяхната клопка и ни избави от тлението".

С тия думи издъхнал на 14 февруари 869 г., едва 42-годишен. Погребан бил с големи почести в храма на св. Климент Римски (ученик на св. ап. Петър), чиито мощи св. Кирил открил при Хазарската си мисия и бил донесъл със себе си. А Бог чрез знамения и дивни чудеса - ­ изцеления на душевноболни и изцерения от много други болести - засвидетелствал славата, която била отредена на св. Кирил в небесното жилище.

Църковен вестник, бр. 3/2009г.