Сирни Заговезни е: Искаме и даваме прошка!

Днес е Сирни заговезни - искаме и даваме прошка.

Седем седмици преди Великден православната църква отбелязва Неделя Сиропустна (Сирни Заговезни).

Сутринта в храмовете се отслужва Божествена Света Литургия, вечерта - празнична Вечерня, на която се извършва взаимно опрощаване.

Денят започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини.

По-младите искат прошка от по-старите с думите „прощавай” и получават отговор „Господ да прощава", "Да си простен” или „Pросто да ти е”.

Опрощаването между хората също е част от подготовката за дългото изпитание на постите.

Ритуалните храни на Заговезни са обикновени - на масата се слагат риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница, в наши дни и халва.

Големият християнски празник Сирни Заговезни се отбелязва в цялата страна, с църковни служби и ритуали. Разпространен е в цяла България, като е наричан още Сирници, Сирни поклади, Сирница, Прошка, Неделя сиропустна и други.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината (Великият пост).

С този празник се свързват и кукерските игри.

Популярно е и паленето на огньове, които да изгонят злите сили и да започнат новия живот през пролетта.

На този ден деца и възрастни се обличат в стари дрехи, почернят си лицата, за да не бъдат разпознати от злите сили, някои дори си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича Кукеруване, а участниците – кукери.

Най-весели са вечерните ритуални игри - хамкане.

На гредата под тавана вкъщи се закача конец и на края му се овързва варено яйце, целта е само с уста то да бъде уловено и изядено. Цялото семейство участва в играта и разбира се най-много от всички се забавляват децата. Същото се повтаря и с бяла халва, след което конецът се пали за здраве за всеки член от семейството.

Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването.