Свещеник Павел Атанасов с барелеф в храм "Света Троица"

Паметният знак е дело на нашия съгражданин Христо Илиев. Направен е по идея на едноименната Фондация с председател Рада Въртунинска и с даренията на добричлии.  

 

Свещеник Павел /Паскал/ Атанасов е роден на 30 ноември 1867 г. в с. Ези бей /дн. с. Паскалево/. Завършил третокласното училище в Добрич, в продължение на 14 години той учителства, а от 1899 г., когато е ръкоположен за свещеник в с. Паскалево, и служи в храмовете на добруджанските села, основавайки в тях училища, читалища и самодейни младежки театрални групи. Съселяните му го тачат не само като духовник, но и като прогресивен човек, който прилага нови модерни методи в земеделието и скотовъдството. По време на румънското владичество в Южна Добруджа /1913–1916 г. и 1919–1940 г./ свещеник Павел Атанасов е преследван от властите, през 1916 – 1918 г. е откаран в румънските лагери на Молдова, а през 1939 г. е принуден да замине за Стара  България.

Още с първите си учителски години дядо Павел, както го наричат добруджанци, започва да събира и записва песни, поговорки, обичаи, игри, гатанки и благословии, част от които заедно със свои изследвания публикува във вестници и сборници. През 1955 г. в София излиза от печат неговата книга „Текнали са девет чешми” с образци на добруджанския фолклор. Същата година той предава на БАН текстовете на 666 народни песни от Добруджа, като по-голяма част от тях изпява пред специалисти на Етнографския институт, за да бъдат нотно записани. На същия институт дава и всички останали фолклорни материали, събирани от него през годините, както и личните си спомени от живота на някогашна Добруджа – един безценен исторически извор за миналото и бита на нашия край.

 

Свещеник Павел Атанасов умира на 10 юли 1960 г. в София. По негово желание е погребан в църковния двор на своето родно село.

Община град Добрич кани своите граждани, в навечерието на Възкресение Христово да си спомним за живота и делото на този бележит добруджанец и да почетем неговата памет.