Гласуваме за бъдещето на ядрената енергетика у нас

В първия референдум в демократичната ни история право да заявят позиция имат 6 949 120 души. Активността в допитването е много важна.За да бъде валиден референдумът трябва да гласуват поне 4 345 450 души, колкото са гласували на последните парламентарни избори, и повече от половината да са отговорили с "да". Ако активността е над 20% въпросът все пак трябва да бъде обсъден в парламента. От ЦИК припомнят, че за валидна се смята само подадена бюлетина, която е попълнена със син химикал, а избраният отговор е посочен чрез запълване на квадратчето с „Х".

Въпросът "Да се развива ли ядрената енергетика у нас чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала" е написан върху бяла бюлетина. Бюлетината се поставя в бял плик и се пуска в прозрачна урна. Както в деня за размисъл, така и в деня на вота е абсолютно забранена всякаква агитация.

От ЦИК напомнят, че купуването и продаването на гласове е престъпление, за което Наказателният кодекс предвижда строги наказания. Санкцията за тези, които купуват избиратели е глоба до 20 хиляди лева и лишаване от свобода до 5 години. А тези, които се изкушат да продадат гласи си и това се докаже, ги чака глоба до 5 хиляди лева и затвор до 3 години.

ЦИК е регистрирала четири социологически агенции, които да провеждат екзит половете в деня на гласуването. Това са Афис ООД, Болкан Бритиш Соушъл Сървейс АД, Сова 5 АД и Алфа Рисърч ООД. Допитването ще бъде наблюдавано от неправителствените организации - фондация "Галъп Интернешънъл", Гражданска инициатива за свободни и демократични избори, Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива, сдружение "Корективи", сдружението "Институт за развитие на публичната среда", "Екологично сдружение за земята, Национална асоциация студентите и младежите, сдружение "Европолитико", Европейско общество за защита на човешките права - България.

Изборният процес ще бъде наблюдаван и от международната неправителствена организация "Демокраси Интернешънъл", каза още говорителят на ЦИК Бисер Троянов.

Във връзка с референдума, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов определи понеделник, 28 януари, за неучебен ден за учениците от всички училища на територията на България.

Само три референдума има в историята на България от Освобождението до наши дни, макар че управляващите политици са обмисляли общо 11 пъти да проведат национално допитване по различни въпроси.

Първото всенародно допитване е произведено през 1922 година. На българския престол е Борис ІІІ, а правителството на Александър Стамболийски решава да попита българите: "да бъдат ли предадени на съд виновниците за обявените и водени от България войни до 1918 година". "Да" - отговарят три четвърти от гласоподавателите тогава.Интересен е фактът, че противно на логиката белите бюлетини в урните означавали виновен, а черните - невинен. А самите обвинени министри били арестувани още преди референдума. До съд така и не се стига, защото преврат сваля Стамболийски от власт.

Лентите са запечатали мощната пропаганда през 1946 година за премахване на монархията и "За" народна република, относно което е произведен и вторият национален референдум. Близо 92% от гласувалите са "За" република.

На практика пропаганда в полза на монархията няма. Дори опозиционните партии се обявяват "За" република. Но в същото време България е в състояние на окупация от съветската армия.

Най-близо в модерната ни история е допитването за така наречената "Живковска" конституция през 1971 година, припомня БНТ. Одобряват я 99,7 на сто от българските избиратели. Тя е разработена по идея и под наблюдението на тогавашния "първи" в държавата - Тодор Живков. Изпреварвайки дори Съветския съюз, ние приемаме "член 1" - за водещата роля на Партията в нашия живот.

Показателен е фактът, че въпреки двете десетилетия народна власт, се намират 15 000 души, които гласуват "против" на референдума. Предложението за член 1 идва от студенти във Варненския икономически институт. И пак студенти, но от Свищов, настояват през 1989 година този член да бъде премахнат.

За едно обаче експертите са категорични - въпреки опасността от популизъм и демагогия, референдумите активират гражданското общество и са път за възпитание на политическия елит.