Актьорът Димитър Петров от добричкия театър: Защо са ми роли в живота?

Как се зароди любовта ти към театъра, как взе решението да учиш в НАТФИЗ?
Това е много странна история. Бях 12 клас и се чудих накъде да потегля. Една сутрин пих кафе с майка ми. Беше съботен ден. Да не помислите, че не съм ходил на училище. Тя ме попита защо не кандидатствам в НАТФИЗ. Бях шокиран, защото се занимавах със спорт откакто се помня. До седми клас тренирах футбол. След това започнах с бойни спортове – кикбокс, ММА и карате. В интерес на истината дори не бях ходил на театър. Майка ми каза, че имам талант за актьор. Зачудих се как въобще е видяла подобно нещо, но ми звучеше интересно. Тогава тя ми намери човек, който да ме подготви – Явор Спасов. Той е първият ми учител, много съм му благодарен. 

Имах един месец да се подготвя за НАТФИЗ. Първият път не се получи много добре и ме скъсаха. Втората година започнах да ходя в школата на Малин Кръстев. На него също съм много благодарен. Тези хора ми показаха какво е театър, защото преди това нямах представа. Вторият път също не успях да вляза. Последният ми опит беше успешен. Бях си казал – каквото стане, но взеха, че ме приеха. 

Как се озова в добричкия театър?
Преди да завърша ме налегна една особена депресия. Отново се чудих – а сега накъде? Оказа се, че в добричкия театър търсят хора. Дойдох в Добрич, говорих с директора Иван Мандев и така се озовах тук. 

Колко роли си играл в ДТ „Йордан Йовков“?
Ролята ми в „Службогонци“ беше пета. 

Коя е любимата ти изиграна роля.
Всички са ми любими, защото винаги се опитвам да дам нещо от мен. Влагам еднаква доза чувства в това, което правя.

Имаш ли роля, която мечтаеш да изиграеш?
Една роля ми е някак голяма мечта. Искам да играя Едмънд от „Крал Лир“ на Уилям Шекспир.  

Трудно ли влизаш в роля на сцената?
Това е много странен въпрос. Влизането в роля е процес от репетиции. Естествено, че има една особена тръпка преди излизане на сцената. Имаш чувството, че сърцето ти е в гърлото. Когато изляза на сцената и се насоча към това, което трябва да свърша, нямам никакъв проблем. 

А в живота влизаш ли лесно в роля, ако пожелаеш?
Защо са ми роли в живота? Случва се да се правя на интересен понякога, но не знам дали ми се получава. Това трябва да го кажат околните. 

Колко време ти отнема научаването на текста?
Зависи колко е дълъг. Обикновено около седмица. Гледам да го науча до репетициите на маса, в които се запознаваме с текста, за да мога като изляза на сцена да правя нещата, които се подават от режисьора и съответно тези, които искам аз да предложа.  

Как протича един ден на актьора?
Моят ден е малко странен, защото живея в театъра. Беше особено докато свикна с това, че не живея на пет км от театъра, а на два метра от асансьора. Мислих си, че мога да стана 10 без 10 и да отида в 10 на репетиции. Разбрах, че това няма как да се случи. Пак трябва да стана час по-рано, да се подготвя и да отида готов за репетиции. Обикновено след това се прибирам, пускам музика и гледам в тавана поне около час. Така обмислям това, което се е случило и си почивам. Преди лягане се стремя да прочитам текста 4-5 пъти. 

Чувстваш ли театъра като свой дом?
Да, чувствам го, все пак живея там. Харесва ми. Близо ми е до театралната сцена.   

Кой е любимият ти актьор?
Има много талантливи български актьори. Със сигурност на първо място са хората, от които съм се учил - проф. Ивайло Христов и Малин Кръстев. За мен лично те са едни от най-добрите в България. 

В световен мащаб са Джон Малкович, Антъни Хопкинс, Леонардо ди Каприо, Робърт Де Ниро и Матю Макконъхи. 

За финал - харесва ли ти Добрич?
Хубав град, хубави хора. Паркът много ми харесва. За мен е едно спокойно място.