Виктор Вълчанов - за пътя му като кинезитерапевт на ПФК „Добруджа“, Български футболен съюз и ФК „Царско село"

Виктор Вълчанов по-специално се занимава със спортна физиотерапия, най-вече с футболисти. Бил е кинезитерапевт в ПФК „Добруджа“, след това в Български футболен съюз, а в момента е във ФК „Царско село 2015“.

Как реши да учиш за кинезитерапевт?

От петгодишен до около десети клас мислих, че ще стана ветеринар, понеже баща ми е такъв. През годините се занимавах любителски със спорт. Реших, че мога да бъда полезен на тези хора. В другата наука винаги щях да бъда синът на баща си. Нямаше да мога да го надмина като възможности. 

При спортната физиотерапия човек трябва да се възстанови максимално бързо. Там се разбира кой е майстор. Годините, в гимназията по ветеринарна медицина, бяха добри. Когато започнах да уча анатомия в Русе, имах добре постлана черга. Бях добре подготвен.

Разкажи за практиката ти като терапевт във футболните отбори.

Появява се един хубав спомен за нашия отбор „Добруджа“. Там е моят старт като кариера. Бях на 23 години, тъкмо завършил висше образование. Благодарен съм, че срещнах тези хора и успях да се развия като личност и терапевт впоследствие. Там работих само около 4 месеца, защото следваше моята магистратура. Отидох да уча в София и реших да остана да живея там. Бях на 24 год., когато от Българския футболен съюз ми предложиха да работя с тях. Покани ме добричлия, с който работих преди това в ПФК „Добруджа“ – Светослав Тодоров. Много съм му благодарен. Терапевт бях основно на футболистите родени през 1997, 1998 и 1999 г.  С набор 98 направихме нещо невъзможно – класирахме се за Европейско първенство, което се проведе в Грузия.

В момента работя с ФК „Царско село 2015“. От три години съм там. Един сравнително млад отбор, който има големи амбиции за А група, в момента той е в Б група.

До каква степен кинезитерапията може да замени медикаментите?

Това, с което се занимавам е мануална терапия. Тя е дял от кинезитерапия, с която се създават специфични плъзгателни  движения в ставните компоненти. Тези специфични ставни плъзгания водят до улесняване на движенията. В световен мащаб хората избягват медикаментозното лечение и винаги се опитват да решат проблема без него. Разбира се ако проблемът е такъв, който може да се реши без лекарства. Заболяванията, които може да се лекуват с кинезитерапия са много.  Аз се занимавам най-вече с терапията Мълиган, чиято концепция е 100 % безопасна. При някои мануални концепции има рискови моменти. Тази терапия може да свали до 50 % от болката още от първия път. 

Наблюденията ми са, че хората прибягват до медикаменти. Пациентът винаги търси пасивния вариант за лечение. В мануалната терапия на Мълиган пациентът активно участва в лечението. Освен това му се дават й упражнения за вкъщи. Мануалната терапия дава ефект, но трябва да има участие от страна на пациента. Хората не трябва да стават зависими от своя терапевт. 

Имаш ли желание да се завърнеш в гр. Добрич?

Имам сантимент и задължение към града. Надявам се един ден в Добрич да има подходящи условия, за да разгърна потенциала си. Смятам, че тук нещата са в застой. В Добрич останаха една шепа хора от град, който е даван за пример през социализма. Смятам, че хората не могат да срещнат добра конкуренция, а тя е условие за личностно развитие. Тук ще кажа една моя любима фраза „Спокойното море не ражда добри моряци“. 

Мисля, че града се нуждае от една хубава болница, която да осигури на своите кадри добри условия и материална база. Наистина е нужна хубава болница, а не само да се говори за закриване на отделения. Заслужаваме хубава болница, но да има и кой да лекува в нея. Трябва да се осигурят нови специалисти в отделенията и млада свежест. Често се случва да нямаме подходящи специалисти. Болно ми е, че за елементарни неща се ходи на преглед в гр. Варна. Здравеопазването трябва да е на пиедестал. 

Не мога да се примеря с факта, че градът всяка изминала година намалява. Трябва да се направи така, че младите хора да имат стимул да останат тук. Стимулът в днешно време е пари, колкото и да е повърхностно. Младите трябва да имат работа и да правят поколения тук.

Мислил ли си за живот в чужбина?

Имал съм идея да занима за чужбина, но на този етап се сдържам. Харесвам България. Обиколил съм много държави, но никъде не се чувствам у дома. За сега имам планове с ФК „Царско село 2015“. Имам и идея да реализирам моя частна практика, но ще дойде подходящият момент.  

Харесва ли ти животът в София?

Животът в София има плюсове и минуси. За всеки човек има среда, това е нещо много важно. Ако си човек, който свири на саксофон, ще намериш още тридесет такива и ще отидете някъде да свирите заедно. Средата е нещо много важно. В някое индианско племе може да се е родил вторият Моцарт, но като няма среда да се развие си остава просто индианец.