Великден е! Христос воскресе!

По традиция духовниците в цялата страна точно в полунощ поздравиха миряните с „Христос Воскресе!“ Този поздрав и отговорът му, „Воистину Воскресе“, ще ни съпътстват и през следващите 40 дни.

Рано сутринта в неделя се отслужва тържествена литургия. Запалената на нея свещ се отнася в дома, за да влезе в него частица от светлината на Възкресението. Празникът се почита и на трапезата, където задължително присъстват Великденските символи – боядисаните яйца, символ на мъченическата кръв Христова, и козунакът – символ на Агнеца Божий. На масата се слага и печено агне, с което се ознаменува краят на дългия пост.

Трапезата не се вдига през трите дни на празника. Те се посвещават на родителите и близките. Седмицата след Великден се нарича Светла седмица, защото Христос внася светлина във всеки и във всичко. Народът вярва, че ако през тази седмица си пожелаеш нещо от сърце, докато държиш монета в ръката си, то непременно ще се сбъдне.

Основен момент в българската великденска традиция е боренето с яйца. В “чукането с яйца” всеки преживява символична борба за победа и ритуал за здраве през цялата година. Това се прави за здраве. Който излезе с най-здравото яйце, т.е. бореца, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве.

Един от основните великденски символи, който набира популярност и у нас е великденският заек. Съществува легенда, според която той някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

На Великден имен ден празнуват: Величко, Велико, Велика, Величка, Вела, Велко, Велчо, Вельо, Велка.