Най-оживеният булевард в Добрич

Булевард "25-ти септември" (бивш „Карл Маркс”) носи наименованието си от важно събитие в Добруджанската история. На 25 септември 1940 г. Добрич отново става част от територията на България, след подписването на Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа се връща в пределите на Родината.

Най-оживеният булевард в Добрич

Булевардът е един от най-оживените, доколкото е възможно в град като нашия.

Моят блок се намира на много стратегическо място. Пък за апартамента... да не говорим. Терасата е с изглед към булеварда, но приятно се долавя мириса на кебапчета от наскоро появила се верига за скара, а прозорецът в другата стая гледа към магазин от известна марка хирепрмаркети, където пак постоянно се пекат кебапчета... Кеф, а ? Гладен си, отваряш един прозорец, и вече не си гладен.



Околностите на блока са интересни. Предполагам, малцина знаят за древната римска обществена баня, която е скрита в дълбока джунгла, в близост до центъра на града. Снимката изтеглих от интернет, въпреки че много исках аз да фотографирам от моя гледна точка. Опитах, но не се получи, понеже никой не се грижи за поддържането на находката. Предлагам и малко питомни животинки да пуснат, да си живеят там, че има само змийчета.





Снимка от птичи поглед по времето, когато всички са на работа, затова няма хора по улиците...

По протежение на бул "25-ти септември" е била разположена и индустриалната зона на град Добрич -  обувен завод "Добрич", Мебелни заводи "Бряст" и „Добруджанска мебел", Леярен завод "Метал", Механичен завод "Маяк", "ЗЕНА" (Завод за Електронна и Нестандартна Апаратура), Месопреработвателен завод "Родопа", Хлебозавод, "Сердика" и маслодобивният "Калиакра".

За жалост от много добре развита тежка и лека промишленост в миналото, днес всичко е разпродадено на парче или е обект на набези, кражби и всякакъв друг вид престъпления, и посегателства.


Булевардът е една от главните транспортни артерии в града. Кръстопът и пресечна точка на автобусен, тролейбусен и жп транспорт (гара "Север")

В противоположния край на булеварда е разположен Градския парк на Добрич, чието изграждане е започнало още през ранната 1867 г., а през 1999 г. е обявен за паметник на културата.

Това е моят булевард. Денем.

А нощния живот не описвам, понеже е познат на всички ученици над пети клас в града. Възрастните няма защо да научават неща, които само ще ги разтревожат.

Димитър Спасов, ХI а клас, СОУ „П. Р. Славейков”