Какво празнуваме днес?

Но по принцип всички знаят, че това е денят на Св. Св. Кирил и Методий, създателите на Глаголицата. А за повечето ученици това е денят, в който ще ги окичат с ленти „Отличник”.

В Добрич абитуриентите чакат с радост този ден, защото това им е последното задължение към училището. А учениците от горен курс - тоест от 5 клас нагоре - изгарят от желание да си покажат новия тоалет и да викат като откачени по центъра името на своето училище. Като казвам това, няма нищо против това да скандират имената на тези велики българи, но се дразня, че те не го правят от почит, а защото искат да се надпреварват с другите училища кой по-силно ще вика. След като прекосят центъра и са ги видели мама, тате, баба и дядо, вече са готови да седнат в някое кафене - все пак те нали точно за това са излезли.

А причината, поради която идват рано сутрин в училище, е не да тръгнат заедно с учителите към центъра, а защото е задължително.

Но повечето мъже тази година с нетърпение чакат 24 май, защото на този ден е едно голямо събитие във футбола. Финалът на най-реномирания европейски турнир -  „Шампионска лига”. Забелязах  в интернет коментари и снимки, които гласят : „ За едни 24 май е ден на българската писменост а за мен е финалът на Шампионска лига”. Да си призная - и аз съм изключително голям фен на тази игра, но не живея заради някакъв си мач, който може после да го гледам хиляда пъти на повторение.

Това всичкото е така, защото повечето хора не четат, а по цял ден стоят пред телевизорите или компютрите. За тях да прочетеш една книга в свободното си време вече е демоде. И жалкото е, че това са хора на средна възраст, които имат деца.Та ето какъв пример дават те на децата си и после изискванията им към тях са големи.

Аз лично смятам, че Св. Св. Кирил и Методий едва ли биха искали такава изкуствена и насилствена почит. Моето скромно мислене е, че ако не правиш нещо от сърце, по-добре не го прави.

Трябва да почитаме тези велики хора, защото заради тях ние в момента разговаряме и четем, и пишем, а не защото така ти е кръстено училището или улицата. Пък и този ден не е, за да се изфукаш пред останалите и да покажеш колко си готин, а за да се радваш, че можеш да се разбереш с приятелите си като нормален човек.

Стефан Нинкин

IХ а клас

СОУ „П.Р.Славейков”