Ако се върна да живея някога в България, със сигурност ще е в Добрич

В рубриката "Добричлии в чужбина" днес Ви срещаме с 27-годишния Иван Ганчев. Той ще ни разкаже за живота в Шотландия и баскетболния отбор Falkirk Fury.

Ако се върна да живея някога в България, със сигурност ще е в Добрич



Представи се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живееш в чужбина?

Казвам се Иван Ганчев и съм на 27 години. От 3 години живея в чужбина, а в последните 2  -  във Фолкърк, Шотладния, заедно с моята прекрасна приятелка Йоанна Петрова. Град Фолкърк се намира между Единбург и Глазгоу.

Как взе решението да заживееш в чужбина, какво те мотивира да направиш тази крачка?

Като мотивация мога да кажа, че голяма роля изигра желанието ми за по-добър начин на живот. Майка ми беше човекът, който ми помогна да взема това решение.


Какво най-силно те впечатли през първия ти ден в Шотландия?

Най-силно ме впечетли това, че Шотландия има много сходни черти с България като природата, която е уникална по себе си, шотландските носии и гайдата.

Трудно или лесно се адаптира към новата среда? Наложи ли се да правиш компромиси?

Беше трудно както е при повечето хора, които излизат в чужбина. Направих личен компромис като това да съм далеч от приятели, семейство и родина.

Какво не знаят българите за Шотландия?

Според мен Шотландия е силно подценена страна. Има много красива архитектура, замъци, места за отдих сред природата. Също така има много снимани филми тук.

Обличал ли си традиционна шотландска народна носия?

За съжаление не съм. Нямат такъв голям размер, а и не мисля, че полата е нещо, което бих носил.

Какво научиха местните от теб за България и Добрич?

На много колеги показвам доста клипове от България, по специално от Добрич и много от тях са възхитени. Някои дори имат огромно желание да посетят България, а доста вече и са го направили.


Контактуваш ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

Има доста българи, но не толкова, колкото в Англия, където живях първата си година след заминаването си в чужбина. Контактувам със сънародници, но, разбира се, подбирам приятелите си тук, тъй като като съм се сблъсквал и с много мошенници.


Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?

Отбелязваме ги както и в България – със сбирки на семейство и приятели. Досущ като по български.

Кой е най-яркият ти спомен, свързан с Добрич?

Един от най – хубавите ми спомени е откриването на баскетболния клуб „Ънстопабъл“. Бях изключително щастлив, че някой е решил да популяризира и развие този спорт в Добрич. Това е много важен момент за мен, тъй като в момента виждам много деца, които ходят на тренировки. Хиляди благодарности на президента на клуба и на всички, които полагат усилия за развитието му.


Колко често се прибираш в България и Добрич? В каква посока се развиват те според теб след твоето заминаване?

Прибирам се два пъти годишно в Добрич. Лично мое мнение е, че се работи по развитието му, но има още доста какво да се желае. Но мисля, че е един страхотен град за живеене.

Би ли се върнал отново да живееш в България? А в Добрич?

Ако се върна някога в България, със сигурност ще е в Добрич.


Разкажи ми малко повече за баскетболния отбор, от който си част и какви са успехите ви.

Занимавам се с баскетбол вече 17 години. Отборът, в който тренирам тук се казва Falkirk Fury като това ми е третия сезон за този отбор. В момента сме на второ място във временното класиране с една загуба до този момент. Нивото е малко по-високо от това в България. Играя на полупрофесионално ниво. Борим за първото място като всяка друга година. Съставът ни е интернационален. Имаме играчи от Литва, Китай, Америка, Гърция. Най-много таланти са излезли от този отбор за шотландския национален отбор.