Добромир от Добрич победи всички петокласници и шестокласници от Варна на математическото „Европейско кенгуру”

Сред петокласниците и шестокласниците във Варна няма друго дете с максимален брой точки. Майката на Добромир Светла Георгиева обясни за Добрич онлайн, че задачите за пети и шести клас са еднакви. Тя сподели, че сред петокласниците в Софийската математическа гимназия няма ученици със 100 точки, само един шестокласник е постигнал максимума.

Отличното представяне на Добромир на областното състезание на „Европейско кенгуру” му дава правото да участва за четвърти път в националния кръг. Той ще се проведе на 2 юни в Софийската математическа гимназия. Ето какво сподели Добромир Ангелов – за това трудна ли е математиката, какво му харесва в нея и как постига успехите, специално за читателите на Добрич онлайн.

-  Честито, Добромире! За пореден път ти завоюва максимален брой точки на математическо състезание. Би ли споделил - трудни ли бяха задачите?

- На състезанието „Европейско кенгуру” трябваше да реша 26 задачи за час и половина. На мен не ми беше трудно, реших всички задачи. Те не бяха като обикновените – за пресмятане, имаше много логика в тях. В едната задача имаше дадени числа, които трябваше да се разпределят в няколко групи с възможно най-голям общ сбор. И да се намери по колко начина може да се случи това. По принцип логическите задачи са по-трудни, защото в училище учим само за пресмятане. А в логическите има уловки и трябва повече да се мисли.

- Спомняш ли си кое беше първото състезание по математика, на което се яви?

- Бях във втори клас когато се явих за първи път - на „Черноризец Храбър”. Станах първи и от там нататък започнах да ходя и на други състезания.

- Къде си учил в Добрич, кои бяха твоите преподаватели?

- В първи и втори клас бях в ОУ „Христо Ботев”, учителят ми беше Ивелин Иванов. В трети и четвърти клас учих в СУ „П. Р. Славейков” с учител Силвия Симеонова. А сега във Варна учителката ми по математика се казва Камелия Асенова. В Добрич посещавах и Школата по математика в ЧУ „Леонардо да Винчи”, там ми преподаваше Сашо Зафиров.

- В началото на тази учебна година ти попадна в друго училище, в друг град. Трудно ли ти е там, как те приеха децата от Варна?

- Не ми е трудно. Намерих си нови приятели, хубаво е в новото ми училище. С някои съученици се познавам отпреди от състезанията по математика, в които съм участвал. Дори стоя на един чин сега с едно такова дете – с Виктор Илиев от Варна. Понякога ми е мъчно за приятелите ми в Добрич. Когато отида на състезание и ме попитат от къде съм, винаги казвам – от Добрич, но уча във Варна.

- Решавате ли повече задачи в новото училище?

- Да, защото имаме повече математика – всеки ден по два часа.

- Трудна ли е математиката? Какво ти харесва в нея?

- Не, на мен ми е много лесна. Логиката ми харесва в нея. През свободното си време като започна да решавам задачи и ми стават интересни и се увличам. Математиката е забавна и ми носи удоволствие.

- През август м. г. участва в престижно международно състезание по математика в Малайзия, където спечели златен медал. Би ли разказал за този твой успех?

- В Малайзия за 2 часа трябваше да решим 30 задачи. Състезанието обаче беше по азиатския стандарт – за по-големи деца, с по-труден материал, който при нас се изучава в 6-7-8 клас, дори в 11 клас. Но и в тези задачи имаше много логика, може би за това се справих толкова добре и спечелих златен медал. Преди да отида на състезанието ме подготвя и учителят в природо-математическа гимназия в Добрич Милена Аврамова. Ходих няколко пъти на уроци при нея и решавахме задачи за по-големи ученици. Бях много щастлив, че бях един от първите в Малайзия и че се справих добре.

- Нека да разкажем за читателите ни – ти се занимаваш сериозно и с баскетбол.

- Играя в баскетболен клуб „Unstoppable” в Добрич и всяка събота и неделя идвам в родния си град на тренировки, стига да не съм на състезание по математика. В МГ „Д-р Петър Берон” във Варна също има баскетболен отбор от 5 до 7 клас. Избраха ме да участвам. На Общинските ученически игри във Варна нашият отбор стана трети. В него бяхме аз, един шестокласник и трима седмокласници.

- По какво друго освен по математика и баскетбол се увличаш?

- От началото на учебната година посещавам Школа по програмиране във Варненската математическа гимназия. Пишем различни програми, които изпълняват някакво действие. Трябва да има някаква логика между изчисленията, за да се получи верният отговор. Учителката ми по програмиране е Юлия Димитрова.

- Не ти ли липсват игрите?

- Не. Имам си достатъчно време за тях. А и не ми е нужно много време за игри и забавления. Защото и математиката е един вид забавление. Аз не решавам постоянно задачи. Като наближи състезание два-три дни преди това се упражнявам. Започвам да решавам тестове от предни години. Когато реша един ми става интересно, после решавам още един тест, после още един.

Светла Георгиева разказва, че още от първи клас забелязват, че Добромир е много умен и всичко му се отдава с лекота, няма нужда от помощ за домашните. Чудят се към кой предмет да го насочат, но момчето само прави своя избор когато във втори клас се записва на състезанието „Черноризец Храбър” и печели първо място за Добрич. Заради приемането му в МГ „Д-р Петър Берон” във Варна цялото семейство се премества да живее в морския град. Батко му Явор е в осми клас. След седми клас кандидатства, приет е и в ПМГ „Иван Вазов” в Добрич, но избира да учи паралелка „Физика” във Варна. Добромир е пълен отличник в края на първия учебен срок. Всички учители казват, че е прекрасно дете, че трябва да се гордея с него, споделя Светла Георгиева.