Свестните у нас считат за луди

Може ли да ти разкажа къде живея аз? Нека ти разкажа за моята родина, за моето начало, за моето бъдеще, което няма да имам тук. България – държавата, в която свестните считат за луди, а лудите се разхождат по улиците свободно. Лудостта е просто болест, с която хората се сблъскват, но най-често срещаната е безпаричие. Свободата ни е извоювана, но ние бягаме от нея така, както други бягат от робството.
О,неразумни и юроде!
Може ли да ти разкажа как народа ни живее? Нека ти разкажа как (не) се живее. Масовата деградация е просто термин, а образователната система трагикомедия. Неграмотността е белег на младостта, кражбичката повод за гордост, безработицата просто покачващ се процент - думи чути по време на вечеря. По новините слушаме за новото правителство, което всъщност изобщо не е ново, но какво значение има. Токът поскъпна. Може ли да ти разкажа за хората? Нека чуеш за този народ със славно минало и несигурно бъдеще. Хора мръсни отвън и отвътре, хора без желание, без воля, псуват, храчат се и мрънкат. Погледът е празен, главата също, гледат злобно, не се усмихват. Какво ми се хили този насреща? На думи знаем как да си оправим държавата, коментираме компетентно политическото положение и тази наша вечна икономическа криза, докато чоплим семки в кухнята или пием ракия с комшията, теглим по една на министрите и наливаме на съседа. Алеко не създаде просто образ, а модел за подръжание.
И всички мълчат.
И нищо не става.
И никой не мърда,
не шава. Младите бягат, 
стягат багажа, старите плачат
гледат с омраза.
Каква е мечтата на днешния българин?
Неговата балканска мечта? 
Да пие, да пуши, да псува
да взима пари за това. 
Какво да се прави,
така е у нас. 
Свестните считат за луди,
а лудите са на власт.