Архангелова задушница е

От 9 да 14 часа ще бъдат поднасяни цветя на войнишки паметници – Кръст-паметник на падналите в бой за свободата на Добруджа – 5-7 септември 1916 г., Паметник на загиналите добруджанци в заключителния етап на Втората световна война, Паметна плоча с барелеф на Борис III, Паметна плоча с барелеф на кап. Димитър Списаревски, Паметна плоча с барелеф генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев, Паметна плоча на ген. Иван Колев, Паметна плоча с барелеф на полковник Борис Дрангов, Паметна плоча на загиналите военнослужещи при изпълнение на служебния си дълг.

На 1 ноември християнската църква почита повторно братята лечители безсребреници и чудотворци Козма и Дамян (честват се и на 1 юли). Култът към тях бил силно развит в земите на Източната Римска империя. Братята били родени в Асирия, Мала Азия в семейството на грък езичник и християнка. Те изучили целебните свойства на билките и се прочули като целители. Братята Козма и Дамян помагали и не взимали от никого нищо, затова хората ги нарекли безсребреници - безвъзмездни лекари. След смъртта им над гроба им бил построен храм, в който ставали много чудеса.

Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Най-ранните техни икони у нас са от 12 век. В деня на братята лечители се спазват някои забрани - жените не работят, за да не се разболяват семействата им и домашните животни. Стопанките месят и раздават пити за здраве. Срещу празника болни и хроми хора отиват да преспят по поляните в близост до черква или параклис, чийто патрон са светците, а на сутринта измиват лицата си с вода от близкия лековит извор - аязмо.

Архангелската задушница, наричана от народа ни още “Рангелова задушница”, “Хрангеловото одуше” или просто “голяма задушница” (за душата). Тя е винаги в събота преди Архангеловден и е последната и най-голяма задушница през годината. На Архангелската задушница особено значение има църковният ритуал и прекадяването с тамян, защото се вярва, че “дяволът бяга от тамяна”.

Палят се свещи на гроба на починалите, за да не угасва паметта за тях у живите. Най-възрастните жени отиват да прелеят с вода и вино гробовете на родствениците си. Чрез обредното преливане “задоволяват” нуждите на мъртвия от храна и вино на “оня свят”. После всички се нареждат около поменалната трапеза, на която се поставят седем различни ястия между които такива, които са били любими на починалия, като оставят празно място за душата му.

Вярва се, че ако над трапезата зажужи мушица или прелети пеперуда, това е душата на покойника. Първата хапка всеки трябва да остави на земята и да отлее от виното като изрича ”Бог да го прости”. От храната раздават и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка за близкия си. На задушница на гробища се носят коливо (жито), вино, плодове и други храни. Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос. Във всеки православен храм на Архангелска задушница се отслужва обща панихида за починалите наши близки.