Производителите на яйца се надяват да няма дъмпинг на цените за Великден

Наближава един от най-големите християнски празници – Великден, който неминуемо се свързва с шарените яйца на трапезата. Как посрещат българските производители тази година Великден питаме Иван Иванов – директор на най-голямото предприятие в България "Яйца и птици - Зора” АД – Дончево, което произвежда 140 млн. яйца от 500 000 кокошки годишно.

Производителите на яйца се надяват да няма дъмпинг на цените за Великден



Жилището на щастливите кокошки - позволяват ни да надникнем, но за опазване на спокойствието на птиците е категорично забранено да се снима със светкавица

Оказва се, че въпреки взетите мерки, все още има голям проблем с нерегламентирания внос. За миналия Великден са влезли много полски яйца. Заради липсата на контрол се е получил дъмпинг на пазара. Тогава католическият Великден беше месец преди нашия и това допълнително е сринало родния пазар. Вносът е основно от Полша, която е един от най-големите производители на яйца за консумация в Европа. Тази година католическият и православният Великден съвпадат и Иван Иванов се надява да няма нерегламентиран внос и дъмпинг.


Добруджанското предприятие има капацитет да задоволи местното потребление, като по принцип изнася яйца за Кипър, Гърция, Италия и Ирак, но само когато има излишни количества от вътрешния пазар. В навечерието на Великден експортът е преустановен.


Сградите с евроклетки отвън

В България „Зора“ работи с 8 големи вериги. Според Иван Иванов взаимоотношенията с търговските вериги все още не са изгладени съвсем и има още много да се желае, като равноправието между  двете страни, а не както е в момента – производителите да имат само задължения. Иванов смята, че са необходими законови промени, които да поставят договорите на равноправна основа, без да се спекулира с това, че ще се нарушат пазарните принципи. Търговските вериги държат почти целия пазар на яйца в страната и няма как такова голямо предприятие да не работи с тях. В противен случай трябва да разчитат само на износ, но както казва директорът: „Ние сме български производител и желанието ни е да присъстваме на българския пазар“.


Тук се осъществява контрол на качеството на яйцата


Ощастливихте кокошките преди две години, а държавата ощастливи ли вас – производителите, питаме още Иван Иванов. „По принцип сме в общ, единен пазар, но условията, в които са поставени производителите от различните страни, не са еднакви. Полските яйца са много по-добре субсидирани, отколкото българските“, обяснява директорът. Миналата година за първи път е имало субсидия за българските яйца. Това се е оказало много голяма помощ, защото цените през 2013 г. са били много ниски. Субсидията е била за покриване на определени изисквания за надграждане над изискванията за хуманното отглеждане и са били около 3 лв. на птица. До момента няма информация дали ще бъдат отпуснати средства за 2014 г. Сега се правят проверки за миналогодишния период на субсидиране. През 2013 г. средствата са били предоставени авансово през април, но проверките се случват сега и то при други условия. Може да се стигне до ситуация, при която много от птицевъдите да бъдат принудени да връщат субсидии. „Редно е новите условия да влязат в сила при кандидатстването за следващите субсидии, а не със задна дата“, категоричен е Иванов.


Почистват се щателно

Капацитетът на фермата е 520 000 стокови носачки и отговаря на всички изисквания за хуманно отглеждане на птиците. Средногодишният брой птици е 480 000. Те се отглеждат по 3 вида технологии – подово, в евроклетки и волиери, което също е вид подово отглеждане. Директорът на предприятието Иван Иванов обяснява, че качеството на яйцата зависи единствено от храненето на птиците и донякъде от хибрида – червена и бяла черупка. Себестойността и производствените разходи за подово отглеждане, обаче са много по-високи.


В бъдеще инвестициите ще продължат, но не в увеличаване на капацитета, а в повишаване на конкурентоспособността. Инж. Иванов отбелязва, че внедряването на нови технологии е много важно, за да задържиш позициите си на пазара.