Камелия Койчева харесва българските филми, класиците в литературата и общуването очи в очи

Камелия Койчева Йорданова. По професия учител по литература, в момента Заместник-кмет „Хуманитарни дейности“. Мое верую:  

 

„Да бъде хлябът бял – не е достатъчно.
…
Достатъчно е да не се срамуваш от думите си вчерашни.
Достатъчно – ако не съжаляваш за днешните дела.
…
Достатъчно е, ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е, ако вярваш макар че недостатъчно постигнал си мечтите на земните си дни,
защото запомни!
Да бъде хлябът бял – не е достатъчно.“ /Стефан Цанев/

 

Моят роден град. Единственият град, в който говорят спомените на безгрижното ми детство – дъх на акации, домашни сладка, конфитюри и рачел от фурните, ромола на Шадравана, волните игри в парка, родителите ми танцуващи в ресторант „Мечата дупка“, традиционните вечерни разходки по ул. „25-ти септември“, след това красивата ми самовлюбена младост и целия ми професионален път, осмислен с отглеждането на двамата ми сина. „А сега на попрището жизнено в средата, градът в който винаги ще бъде домът ми и откъдето ще черпя сили за пълноценен живот“.

 

Обичам хубавата музика от всеки един стил, защото тя има своето значение в определени моменти от човешкия живот. Обичам български фолклор – добруджански, тракийски, стари градски песни, руски романси, френски шансони и италиански канцонети. Заедно с поп, рок и класическа музика - „Ако си дал“ – Емил Димитров, Михаил Белчев – „Младостта си отива“, „Не остарявай любов“, „Късна любов“, песните на Васил Найденов, Богдана Карадочева, Диана Експерс, Сигнал, Щурците. Любимата ни песен със съпруга ми е Lionel Richie – „Say You Say Me“ /Казвам ти, кажи ми/; Bryan Adams – When You Love A Woman /Обичал ли си някога жена/, Ennio Morricone. Младостта ми е свързана и с музиката на Pink Floyd, Led Zeppelin, Uriah Heep, АBBA, Queen, Моцарт, Верди, Шопен, Вивалди и др.

 

 

 

Професионално съм пристрастена към литературата. Българските автори са ми любими, но особена роля в моя живот имат Вазов, Ботев, Йовков, Дебелянов, Емилиян Станев, Блага Димитрова, Борис Христов, а съвременните сега – Калин Терзийски, Захари Карабашлиев – „18 процента сиво“, Мирослав Пенков – „От изток на запад“, добруджанските писатели и поети чета с удоволствие. Не мога да не спомена западноевропейската, руската и американската литература – Пушкин, Лермантов, Есенин, Достоевски, Гогол, Лев Толстой, Анна Ахматова, Дж. Стайнбек, Ъпдайк, Хемингуей. Наскоро прочетени книги – „Парижката съпруга“ – Пола Маклейн, „Елегантността на таралежа“ – Мюриел Барбери, „Диагностика на кармата“, Сергей Лазарев, „Изкуството на войната“, Сун Дзъ. Очаквам с нетърпение препоръчаната ми „Безсмъртие“ – Милан Кундера.

 

 

Гледам отново и отново българските филми от миналото и настоящото, и сега – „Тримата от запаса“, „Момчето си отива“, „Сбогом приятели“, „Йо-хо-хо“, „Най-добрия човек когото познавам“ – Невена Коканова, Петър Слабаков, Григор Вачков, режисьор Л. Шарланджиев, „Шивачки“ с режисьор Людмил Тодоров, „Светът е голям и спасение дебне от всякъде“, но и има филми, които помня. „Аризонска мечта“ – Фей Дънауей, „Златното езеро“ – К. Хепбърн, „Дива орхидея“ – Мики Рурк, „Полет над кукувичо гнездо“, „Колкото толкова“ – Джак Никълсън, Анна Каренина – „Сибирският бръснар“ с режисьор Никита Михалков, „Особености на руския национален лов и риболов“ , „Децата на Арбат“, „Сбогом, Ленин“, „Къщата на духовете“ – М. Стрийп, Дж. Айрънс, „Мостовете над Медисън“ – М. Стрийп, Кл. Истууд, „Усещане за жена“- Ал Пачино и много други.

 

Любими тв предаване, сериал?

„На светло“ с Люба Кулезич, „Нека говорят“ с Росен Петров“, „Всяка неделя“ с Кеворк Кеворкян, Мартин Карбовски – предаванията му в различни формати и телевизии, „Факторът Кошлуков“, „Лице в лице“, сериали: „Завръщане в Брайдсхед“, „Ало, ало“, „Двама мъже и половина“, „Приятели“, „Дървото на живота“.

 

Любим спорт? Любим отбор? Спортувате ли?

Дъщеря съм на футболист. В детството си съм спортувала за удоволствие спортна гимнастика, хандбал, лека атлетика. Гледам с възхищение художествена гимнастика, фигурно пързаляне, спортни танци, но и гледам всички спортове, където български отбори постигат успех и развитие. Сега двигателният ми режим се изразява в разходки сред природата.

 

Обичам да чета, да се срещам с приятели, да обменям мисли по отношение на светогледа, философията на живота и способността да го изживеем пълнокръвно. Обичам да пътувам, да откривам красотата на българската природа и световните културни забележителности – Италия, Гърция, Франция и др.

 

Обичам българската кухня, мамините и бабините гозби – гювеч, заек по ловджийски, добруджанска кавърма, пиле с ориз, мляко с ориз, крем карамел, а мой специалитет са: хапки сарми от кисело зеле, обгърнало парче бяло пуешко месо, но!!! няма ястия, които в моето семейство да не обичаме. С голямо удоволствие приготвяме рецепти от руската кухня, италианската кухня и се стремим да утвърждаваме средиземноморската диета.

 

Обичам фрешове от всякакви плодове и зеленчуци, към всяко ястие предпочитам подходящо питие – вина - бяло, розе, червено, водка, коняк, летни коктейли – дайкири, мохито, джинфис.

 

Стил на обличане? Любима марка дрехи?

Семпло елегантен класически стил, а за свободното време – спортен. Обичам ярки цветове. Нося дрехи от естествени материи. Сред гардероба най-често срещани са марките Zara, Etere, Bettу Barclay, H&M, Mango и др.

 

Благодарение на двамата си сина, съм започнала с отглеждане на риби, преминала съм през котки, гълъби, таралеж, костенурка, но нашият истински домашен любимец, който 12 години беше част от семейството ни е прекрасното ни и добро куче – златист кокер шпаньол – Вики.

 

Мелодията, с която звъни телефонът ми е...?

Мелодия от филма „Лунатици“ с участието на Шер и Никълъс Кейдж.

 

Броят на приятелите ми във Фейсбук е... а в живота...?

В живота приятелите ми се броят на двете ми ръце. Те са проверени през годините. Контактен човек съм и общувам с различни хора, разнообразие от професии, възгледи, темперамент. Общуването ме обогатява и дава различни гледни точки и ракурси от ежедневието и живота. Трудно приемем общуването през виртуалното пространство, особено Фейсбук. Мисля, че това е самоизолиране и невъзможност да отделиш време за приятели. Когато става въпрос за фенове или общи познати го приемам, но за приятели не мога.  

 

„…Във интернет – лавината от думи,
която ни връхлита повсеместно,
витае нещо тъжно помежду ни,
и някак много бързо, много лесно
отричаме, признаваме, играем,
надбягваме се с времето, но всъщност
в магията на интернет – безкрая,
тя, самотата, бавно ни обгръща.
Модерни времена?....“ /Петранка Божкова/ 

 

Една блондинка си купува билет за самолет и я питат с коя компания ще пътува. Отговорът на блондинката е, че този път ще пътува сама.

 

Най-сигурният начин да запомниш рождения ден на жена си – един път да го забравиш.