Италианска барокова музика с БКО - Добрич преди Великден

Солисти в концерта ще бъдат Боян Дойчев - китара и Ирина Олшанска - цигулка. Билети може да бъдат закупени в деня на концерта от 16:30 часа в залата.

За авторите и техните произведения:

Пиетро Локатели /1695 – 1764/ - Кончерто гросо оп.1 № 11

Един от най - големите барокови цигулкови виртуози от малък свири на цигулка в църквата „Света Мария“ в родния си град Бергамо. На 16 години, през 1711 г. пристига в Рим, за да учи композиция при Джузепе Валентини, Антонио Монтанари, а вероятно и при Корели. Покровителстван и препоръчван от видни римски благородници е назначен като придворен виртуоз в Мантуа. През този период той написва повечето си концерти за цигулка и Капричии за соло цигулка. През 1729 г. Локатели се премества в Амстердам и там остава до края на живота си. Престава да композира, да свири на официални концерти и ограничава дейността си само в любителските среди, като дава уроци на много богати ученици. През 1741 г. негов английски ученик пише, че „Локатели не преподава на професионални музиканти, за да предпази своето изкуство от подражатели“. В Амстердам Локатели издава своите 12 кончерти гроси, написани по модела на Корели. Според данъчните регистри, по това време Локатели е най - богатият музикант в Амстердам. Имал е широки интереси извън музиката. Когато през август 1765 г. продават на търг библиотеката му, се оказва че в нея има над хиляда книги из областите литература, орнитология, богословие, история, политика, география, математика и теория на музиката от 16 век. Бил е добре запознат с цялата европейска художествена литература след Данте. Локатели е голям новатор по отношение техниката на свирене на цигулка. Около 90% от нововъведенията в свиренето на Николо Паганини всъщност са заимствани от Локатели.

Антонио Вивалди /1678 - 1741/- Концерт за китара и струнен оркестър

Като солист ще видим Боян Дойчев – китара. Роден в град Варна завършва НМУ „Добри Христов“ в родния си град, както и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София със специалност класическа китара. Негови преподаватели по китара в този период са Станимир Диков, Севдалин Стефанов, Нели Недева, Росен Балкански и една от най-ярките фигури на китарата у нас – доц. Любен Хараламбиев. През 2005 г. Боян Дойчев е удостоен с награди за принос и общински отличия в сферата на музиката и изкуството от кмета на гр. Варна. Лауреат е на множество отличия, от които общо седемнадесет първи, както и участия в международни и национални конкурси и фестивали в България, Румъния, Италия, Сърбия, Гърция, Македония, Германия, Хърватска и др. Той е член на управителният съвет на Сдружение „Приятели на класическата китара – Варна“ и е част от организaторите на ежегодния фестивал „Дни на класическата китара“ Варна. Ръководител е на „Китарен Център за Млади Творци“, където множество деца изучават изкуството на китарата и развиват своите артистични умения. Боян Дойчев е познат и желан гост на музикални събития като изпълнител, преподавател и жури. По покана на Посолството на България в Атина и Асоциацията на приятелите на китарата „Димитрис Фабас“ през 2019 г. Боян изнася концерт със Симфоничния оркестър на Атина. Гост солист е и на Нов симфоничен оркестър, щатният оркестър на НМА, Плевенската филхармония и др. Той е педагог, ръководител на майсторски класове, семинари и академии. Музикалната критика го описва като изключително харизматичен изпълнител.

Томазо Витали /1663 – 1745/ - Шакона за соло цигулка и струнен оркестър

Роден в Модена, син на Джовани Батиста Витали – придворен композитор. Свири от малък на цигулка, 12-годишен вече е в дворцовия оркестър. Прекарва почти целия си живот в Модена, като впоследствие става ръководител на оркестъра. Напуска поста едва през 1742 г., три години преди смъртта си. Безспорно творбата, с която остава във времето е неговата Шакона. Шаконата, бидейки част от традиционната барокова соната, представлява танц и подобно на пасакалията, шаконата се развива под формата на неспирни вариации, като при Витали има и ефектни пасажи, и интересни хармонии, и прекрасни музикални линии.

Тук солото е поверено на Ирина Олшанска – концертмайстор на Български камерен оркестър – Добрич

Оторино Респиги /1879- 1936/ - Сюита № 3 Антични арии и танци

Един от водещите италиански композитори от началото на 20-ти век, цигулар, учител и музиколог е роден в Болоня в артистично семейство, което го насърчава да се занимава с музика от ранна възраст. В периода 1891-99 г. той учи цигулка и полифония в Музикалния лицей в Болоня, а един от неговите преподаватели там е Джузепе Мартучи. От 1899 г. концертира като цигулар. През 1901 г. Респиги пътува на турне в Санкт Петербург като оркестрант с италианска оперна трупа. Там той се среща с Николай Римски - Корсаков и това е важен момент за неговото по - нататъшно развитие. Именитият руски композитор е заинтригуван от музиката на младия италианец и се съгласява да стане негов учител. Под негово ръководство Респиги пише „Прелюдия, Хорал и Фуга“ за оркестър. Творбата става негова дипломна работа в Болонския лицей. Композиторът продължава да се усъвършенства и през 1902 г. взема уроци по композиция от Макс Брух в Берлин. През 1913 г. се установява в Рим, където става професор по композиция в Консерваторията „Санта Чечилия“. Интересът му към античната музика довежда до оркестриране на старинни творби за лютня - първата от своите три сюити от „Антични арии и танци“. Запазвайки античната същност на пиесите, Респиги естетически ги обогатява и модернизира. Откриващата грациозна Italiana е базирана на популярна песен от ХVІ век и е последвана от серия кратки пиеси (ту бързи, ту бавни) по музика, създадена от бургундския лютнист Жан-Баптист Безар някъде между 1567 и 1617. Финалната Рassacaglia е „взета“ от творба на Людовико Ронкали, именит испански композитор от края на ХVІІ век. След 1923 г. композиторът посвещава повече време на концертни изяви и творчество, но продължава и да преподава до 1935 г. Той прави турнета като солист и диригент в различни градове на Съединените щати и Южна Америка до смъртта си.