Екатерина Върбанова от Добрич – два пъти републикански шампион и сребърен медалист на Балканско първенство по културизъм

Екатерина Върбанова от Добрич – два пъти републикански шампион и сребърен медалист на Балканско първенство по културизъм
Екатерина Върбанова е на 19 години от град Добрич. Своето средно образование завършва в СУ „П. Р. Славейков“, след което продължава да учи в Националната спортна академия с треньорски профил.

„По стечение на обстоятелствата прекъснах, защото не беше това, което очаквах. Сега се ослушвам за нещо друго, което да уча задочно, за да мога да уча и работя“, споделя Екатерина.


Екатерина Върбанова може да се похвали с успехи в културизма в категорията бодифитнес. Младата спортистка става два пъти републикански шампион. На 18 г. участва на Балканско първенство и печели сребърен медал. Освен това Екатерина взима участие и на Световно състезание по културизъм.  



В момента Екатерина се готви за Републиканско състезание в Пловдив, което ще се проведе април месец, 2019 година.


Освен това Екатерина е помощник-треньор в залата на Иво Деспов. 


Как се „запали“ по спорта и по-точно по културизма?
Пробвала съм много спортове – плуване, баскетбол. Това не бяха моите спортове. Когато дадено нещо не ми носи радост, не мога да се насиля да го правя. Бях осми клас, когато започнах да спортувам лека атлетика. Бях много слаба, но отидох да тласкам гюле. Треньорът ми каза, че ще бъде по-добре да хвърлям диск. Това е една малко по-лека форма. По време на тренировките вдигахме щанги за сила. Треньорът ми замина извън България по работа. Започнах да си правя сама силовите тренировки във фитнеса. Иво Деспов работеше във въпросния фитнес. Тогава му направих впечатление. За моите килограми можех да клякам с доста тежко. Той коригира някои от движенията ми, без да го моля, за да мога да тренирам правилно. Всъщност така се запознахме с него. Отказах се от леката атлетика, защото треньорът ми беше извън страната. От разстояние не се получаваха нещата. Така започнах да тренирам само фитнес – много ми хареса. Вече не мога да си представя каква ще съм аз, ако не спортувам.


Един ден Иво Деспов ме попита дали имам желание да се подготвя за състезание по културизъм. Забавното беше, че винаги съм отлагала подобни състезания, защото си мислих, че трябва да имам 18 години. Бях осми клас, не съм била запозната как стоят нещата. Захванахме се с Иво и започнахме да тренираме. 



Разкажи малко повече за участията ти в състезанията.
Първото ми състезание беше на Републиканско в Пловдив. Тогава бях на 17 години. Взех участие в две възрастови групи – девойки до 23 год. и жени до 35 год. При девойките станах първа, а при жените четвърта. Бях слаба, но много изчистена. Това ми изигра добра шега.


Второто ми състезание се проведе в София. Вече бях на 18-годишна възраст. Спечелих златен медал на Републиканското състезание. Около две седмици след това взех участие на Балканско първенство в Сърбия. Там се класирах втора. 


На Световното, което се проведе в Полша, не се класирах. Там по-скоро отидохме, за да си сверим часовниците. Видяхме какви са световните стандарти и това ни бе от полза. 



Как протича едно подобно състезание?
Няколко месеца се подготвяш много, а на сцената си само 5 минути. След състезанието се събуждаш, може да ядеш каквото искаш, да пиеш кафе с мляко и да не се налага да правиш здраво кардио. Стоиш и си мислиш, че това няма значение. Чувстваш се все едно вече нямаш цел. Една година преди това си чакал датата на състезанието, а когато мине ти е странно. Сякаш вече нямаш цел. Хората са казали – важен е пътят, не дестинацията. 


Адреналина на самите състезания е голям. Когато се видиш в добра форма знаеш, че всичко си е заслужавало. Разбира се винаги има притеснение или по-точно адреналин. Когато си уверен, няма защо да се притесняваш. Позинга за сцената се тренира с месеци преди състезанието. Научаваш го наизуст. Голямото притеснение изиграва само лоша шега. Важното е човек да покаже най-доброто от себе си. 



Колко пъти в седмицата тренираш?
Зависи от периода, в който се намирам. Когато се подготвям за състезание правя пет силови тренировки, кардио, зависи от формата. Всичко е според методиката, която сме избрали. В момента тренирам също по пет пъти, но само силови тренировки. 


Когато се готвя за състезание пазя и стриктна диета. Знам, че храната трябва да е правилна. В противен случай тренировките се обезсмислят. В такива моменти една баничка може да ти изиграе лоша шега. Знаеш, че си тренирал час-два, а въпросната баничка ще ти достави само пет минути удоволствие на езика. Когато си на диета, ти се преяждат повече вредни неща. В момента мога да ям всичко, но не изпитвам желание. Когато знаеш, че ти е забранено, ти се хапва много повече. Все пак се сдържам. Знам, че ще ми е гузно, ако хапна от забранените неща.


 


Мечтаеш ли да се занимаваш и с нещо друго?
Имам много интереси – психологията, хотелиерство. Исках да уча холистична нутриционистика, но в България няма такава специалност. Тази наука учи как да се лекуваме с храна и билки, а не с лекарства. Чувствам, че мисията ми е да помагам на хората. С треньорството мисля, че постигам тази мисия.


Как създаваш приятелско отношение с хората, които тренираш?
Отначало хората са леко дръпнати. Трябва да има приятелска атмосфера, подкрепа и сигурност. Важно е хората, които тренираме, да ни се доверят. 


На какво те научи спортът?
На дисциплина, която се опитвам да приложа в други аспекти в живота си. Аз съм доста разпилян човек. Трудно структурирам своето време. Спортът ме научи да съм дисциплинирана във всякакви аспекти от живота. 



Искам да благодаря на Иво Деспов, че повярва в мен! Аз съм твърдоглава, но той не се отказа от мен. Сработихме се много добре. 



Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+