Стела Иванова: Когато преподавам душата ми расте

Стела Иванова е ръководител на фолклорен ансамбъл „Бизоне” към НЧ „Съгласие 1890 г.” от 2004 година насам. За нея работата с децата е едно огромно удоволствие. Стела споделя, че когато преподава душата й расте.

Стела Иванова: Когато преподавам душата ми расте

Как решихте да се занимавате с народни танци?


Един от бившите кметове на Каварна, г-н Белчев покани главния художествен ръководител на ансамбъл „Добруджа”  да работи с нашия колектив. Тогава  аз бях просто един редови танцьор, запалена бях по народните танци още от ученичка. Когато Стоян Господинов дойде при нас ни показа съвсем друго  лице на народните танци  на много по-високо ниво и аз страшно много се запалих. Тъй като не ме вълнуваше нито информатика, нито математика и нищо друго след като завърших 12 клас реших, че това е нещото с което искам да се занимавам. Кандидатствах в свободния университет във Варна, но не споделих със Стоян Господинов, че се занимавам с това нещо, но след време той разбра. Бившия ръководител на колектива, който нямаше нужното образование беше освободен и остана само работата на Стоян.  Той имаше нужда от човек с когото да работи, затова ми предложи своята помощ  и така започнахме да работим от 2004 година, та до днес.

Защо е важно да познаваме корените си и да предаваме това познание на идните поколения?

Важно е, защото трябва да знаем откъде сме тръгнали! За съжаление в момента много малко от децата, с които работя знаят корените си. Ние сме свидетели, когато тръгнем по турнета извън границите на България как другите държави и националности тачат много повече това, което ние имаме . Смея да твърдя, че в момента с нашумелите клубове и фолклорните и частни школи за любители танцьори все повече хората се връщат назад, но трябва да знаем как сме стигнали до това. Трябва да познаваме нашата история и нашите танци, които са немалко доказателство, че си струва да уважаваме това, което имаме.

Народният танц ли е най-прекия път към нашите предци?

Той е едно от многото неща, които ни свързват с нашите предци.  Народният танц е  начин на изразяване.  Когато обяснявам дадено движение на децата аз го обяснявам с това, какво е било едно време, как е било правено от нашите предци, за да могат те да го направят толкова истинско, че да говорят само с езика на тялото. Публиката да разбира само от техните движения какво е това , което искат да покажат. Дали е любов, дали е драма, дали е битка, или каквато и да е друга емоция.


Какви народни танци и от кои области включва репертоарът на ансамбъла?

За толкова години с колегата смело мога да твърдя, че имаме танци от всички етнографски области – Добруджа, Северна България, Тракия, Шоплука, Пирин.  Имахме доста голяма подкрепа от общината през годините и  постановката  на танците беше лесно осъществима, тъй като при положение, че имаме подкрепа ние се разрастваме и репертоарът ни също расте. Можем да покажем всичко от България.

Колко деца и в колко възрастови групи тренират в ансамбъла?

В момента са разделение в 3 групи- начинаеща, средна и напреднала група. Общо всички деца са около 120. Надявам се да се увеличават всяка година, защото поколението е доста колебливо и трудно  задържа вниманието  си върху нещо. Когато  детето от мъничко се грабне с това и ако ръководителят успее да привлече вниманието му, родителите  също са доволни, че децата им не се шляят по улиците, а правят нещо наистина смислено и достойно.

Какво Ви дава преподаването?

Когато преподавам душата ми расте. Начина по който ме посрещат децата за мен е много важен, защото  аз се опитвам  да имам по-близка връзка с тях. Не само да се спазва една дистанция като ръководител с своите ученици. Дава ми много емоция, с поглед големите танцьори се чувствам много добре, защото те много ме зареждат. Танците  ме успокояват, в момента, в който започна да танцувам каквито и проблеми да имам,  те изчезват. Работата с децата е огромно удоволствие за мен.

На какво Ви научи творчеството и преподаването в живота?

Научи ме първо на дисциплина.  Научи ме да уважавам различните характери, да ценя повече труда на хората, както и собствения си, разбира се. Трябва да бъдеш човек с хората и в срещата си с тях да го показваш всеки ден.

Какво Ви дава сила и вдъхновение да се занимавате с фолклор и народни танци?

Сила  и вдъхновение ми дават всички деца, които влизат с огромно желание при мен. Щом на тях им грейват лицата като ме видят, значи аз си върша добре работата и това страшно много ме стимулира.  Когато работим в екип удоволствието е два пъти по-голямо, защото ние се допълваме взаимно. Аз без тях нищо не мога да направя и децата без техния ръководител също не могат да постигнат това, което правят и затова  когато сме единни емоцията е на макс.

Как се чувствате, когато видите децата да танцуват на сцената?

Чувствам се удовлетворена. Като човек, който си е изпълнил задачата. Доволна съм! Децата дават всичко от себе си, когато стъпят на сцената и виждам собствения си труд. Виждам те как се стараят да покажат уменията си и уважението си към мен. Винаги са се държали достойно на сцената, което е уважение за мен .


Какви са постиженията на ансамбъла?

Макар и за малкия ни град тези деца с времето стават все по емоционални. Имаме възможност да ходим на много частни събития , където те трупат страшно много сценичен опит.  Печелили сме много първи места на престижни фестивали в България. Този сезон приключихме със взимането на приза Представителен ансамбъл на България към ЦИОФФ, също така взехме първо място на фестивала „Бялата лястовица” в град Генерал Тошево. Миналата година ходихме в София на фестивал, където  бяха включени колективи от цяла България. Там  отново спечелихме първо място. Достойно се представяме и в чужбина – в побратимени градове на Каварна, имаме и много престижни дипломи. Всичко това е благодарение на труда на децата.

Източник: www.kavarnadnes.com