Името на първия олимпийски шампион Моката ще носи площад пред СУ „Св. св. Кирил и Методий”

Площадното пространство се намира пред Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, обособено между улици „Климент Охридски“, „Кубрат“, „Копривщица“ и „Велико Търново“.

С решение на ОбС улица в Добрич ще носи името „46-и пехотен Добрички полк”. Тя започва от запад от ул. „Росица“, преминаваща на север от бл. 39, бл. 35, бл. 34, бл. 33, бл. 32 в ЖК „Русия - 2“ и се включва в ул. Никола Петков“.

Борис Георгиев Николов - Моката е роден на 6 март 1929 г. в Добрич. Учил е в ОУ „Христо Ботев“ и в Мъжката гимназия (сега СУ „Св. Св. Кирил и Методий“), след което завършва с отличен успех ВИФ „Георги Димитров“ (Национална спортна академия). В Добрич е живял на ул. „Методи Кусевич“.

Занимава се с бокс от 1945 г. Състезава се за ЦСКА и работи в армията 33 години, като достига чин подполковник от ВВС. Отговаря за физическата подготовка и спорта в поделението в Доброславци.
Републикански шампион е в периода 1950 - 1957 г.,  а през 1955 г. става и носител на купа „Странджа“. Участва в три европейски първенства – във Варшава (1953 г.), в Западен Берлин (1955 г.) и в Прага (1957 г.).
През 1952 г. Борис Георгиев е участник в летните олимпийски игри в Хелзинки, като се състезава в категория до 75 кг, вместо в собствената - до 71 кг. Достига до полуфинал, побеждавайки боксьори от Люксембург, Великобритания и Германия и печели бронзов медал. Това е първото в историята на българския спорт олимпийско отличие.

Участва на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., където достига до четвъртфинал.
Носи олимпийския огън по пътя му към Москва за игрите през 1980 г. и към Атина за игрите през 2004 г. В боксовата си кариера Моката има 289 мача, 54 от които на международния ринг. Води физическата подготовка на първия български космонавт Георги Иванов.

През 1987 г. на церемония в София Борис Георгиев – Моката е удостоен със сребърната огърлица на Международния олимпийски комитет за заслуги към олимпийското движение, връчена му от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч.

В началото на 90-е години е треньор в родния град. От 1996 г. е Почетен гражданин на Добрич.
През 2010 г. е удостоен с орден „Стара планина“ - първа степен от Президента на Република България Георги Първанов.

Борис Георгиев – Моката почина на 29 януари 2017 г. на 87-годишна възраст.

46-и пехотен Добрички полк е формиран на територията на Добричка област, откъдето е набиран и личният му състав. Той воюва в Балканската и Междусъюзническата война, в Първата и Втората световни войни - с безпримерен героизъм и много жертви.

Формиран е на 18 септември 1912 г. във Велико Търново под името Четиридесет и шести пехотен полк от състава на 18-и пехотен етърски и 20-и пехотен добруджански полк. Разформирован е на 10 август 1913 г.  след приключване на Междусъюзническа война.

Формира се отново на 10 септември 1915 г. в Ямбол за участие в Първата световна война (1915 – 1918) от състава на 29-и пехотен ямболски и 32-и пехотен загорски полк. Включен е в състава на 3-та бригада от 3-а пехотна балканска дивизия.

След края на войната, на 8 ноември 1918 г. полкът е демобилизиран и разформирован.
За участие във Втората световна война полкът е формиран на 14 октомври 1940 г. в Добрич, под името Четиридесет и шести пехотен добрички полк. В периода 1941 – 1944 г. е на Прикриващия фронт, към него е формирана и гвардейска рота. Взема участие в двете фази на заключителният етап на войната. Демобилизиран е на 1 август 1945 г., а десет дни по-късно разформирован.

Снимка: offnews.com