Стотици миряни се стекоха в манастир Св. Марина за празника му

“Манастирът на добруджанци”, както още е известна св. обител край с. Ботево, с патрон св. мчца Марина, се намира на около 35 км. от Варна. Ако се движите по главния път от Варна за Добрич, на около 6-7 км. преди с. Стожер ще видите указателна табела, която ви приканва да завиете наляво за селата Крумово и Ботево. Някъде около тази отбивка, минава т.нар. “граница” между областите Варна и Добрич.

Оскъдни са запазените сведения за манастира. Във в-к “Македония”, бр. 39 от 23 септември 1871 г. Димитър Станчев, задомен в с. Юшенлий (старото име на с. Ботево) учител, основател на местния революционен комитет, писател-патриот, близък приятел с Любен Каравелов и Христо Ботев, помества статията “Дълъп дере”, в която пише: “...Там, в храсталака, извира много студен извор, обграден отвътре с камани, колкото гробница, а стените горе ачик, в който се намира хемен до пояс вода, що тече непрестанно и ся изтича по-долу от зданието, дето има особен извод и изтичащата вода образува река. Кара долапи, тоже полива бахчи...”

Авторът съобщава, че тука ставал сбор, на който се стичала цяла Добруджа. Изворът е бил собственост на турчина Сали Топчи бей от Добрич и тук той си прекарвал лете “сеферич” с харема си. Решил да си направи сарай, но при разкопките изкопали кръст с надпис “Св. Марина”. Той продал цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево за два коня, пет кози и три рогозки. Дядо Лечо пък я подарил на черквата...

Параклисът датира от 1884 г., както и двете къпални – мъжка и женска – всичко върху извора. В аналите на Варненската и Великопреславска митрополия манастира датира от 1940 г., като мъжка света обител. По това време той представлява и граничната зона на България с Румъния.

Манастирската чешма Традиция е било на храмовия празник да има сбор – незабравен от ботевци и днес! Кервани от каруци са се проточвали срещу празника от цяла Добруджа, Варненско, Провадийско, Вълчидолско и т.н. Всеки си знаел мястото – провадийския керван в единия край, до тях каруците на ветренци и т.н... Стари и млади отивали най-напред в параклиса, за да запалят свещ, да се помолят за здраве и упокоение на близки и сродници. После се отбивали в къпалните, откъдето вадели с кепчак вода и пиели за здраве. По отколешна традиция, някои са “пренощували в параклиса”. (Малко е известно днес, че под “пренощували за здраве в храма” трябва да се разбира, че нашите баби и дядовци са участвували във всенощното бдение, което се служи срещу храмов празник!...)

Чешмата отблизо На празника, след св. Божествена Литургия и водосвета, гостите са се къпали за здраве. Панаирната глъч е била голяма. Младите са правели хоро, а старите са се събирали на приказка и блага ракия. Сборът не минавал без някакво събитие – или ще се излее пороен дъжд, или мома ще се обрече във вярност на избраника си...