Стоян Господинов: Животът и вътрешното ми чувство винаги са били в полза на ПФА “Добруджа”

Творческият състав е подготвил приятни изненади за любимата си добричка публика. Концертът ще бъде бенефис за хореографа Христо Христов.

Началото на ансамбъла е започнало през 1952 година. Атанас Генчев, който тази година става на 95, заедно с Димитър Димитров, ръководител на хоров колектив, решават да направят съвместен концерт. При явяването им на сцена са получили адмирации от публиката и предложение да развият едно съвместно начало. Добричката публика е инициирала създаването на ансамбъла, а тогавашното ръководство на Добрич е подпомнало развитието му. За продължаване на професионалния път Атанас Генчев и Димитър Димитров са поканили танцов състав от Дома на народната армия и са започнали подготовка за първата им продукция като ансамбъл, която е била представена на 10 октомври, 1954 година. Тогава е първата съвместна продукция на хор, оркестър и танцов състав с ръководители Атанас Генчев и Димитър Димитров. Това е и рождената дата на ПФА „Добруджа“.

От 1976 година Стоян Господинов е част от Професионалния фолклорен ансамбъл „Добруджа“. 21 години е бил артист-балетист, след което е станал главен художествен ръководител.

Според него артистите и ръководителите на професионалния ансамбъл трябва да бъдат горди заради приноса към колектива. Като причина посочи, че всеки един, станал част от екипа, е минал конкурс и е заслужил да бъде в ансамбъла. Главният художествен ръководител отбеляза и факта, че колективът дава много от своите труд и здраве за просперитета на ПФА „Добруджа“. Стоян Господинов сподели за гордостта си, че здравето, животът и вътрешното му чувство винаги са били в полза на ансамбъла. „Животът ми е минал тук, аз не съм работил никъде другаде. Само в ансамбъла е била основната ми работа“, посочи той.

Главният ръководител сподели за оптимистичните си надежди относно това, че работата на ансамбъла ще продължи по същия професионален начин, но е резервиран относно по-ниското заплащане на артистите. Понякога това им пречи да намерят кадри. По думите му младият артист винаги изглежда перфектно на сцена, а при утвърдените танцьори идва период, в който трябва да се пенсионират. Въпреки това екипът полага старание към професионалния ансамбъл да бъдат привлечени талантливи младежи, за да има нови попълнения на кадри.

„В ансамбъла се полагат много добри грижи от кмета, кметския екип, председателя на Общинския съвет и общинските съветници“, заяви още Стоян Господинов.

Предстоящият концерт на 13-и септември ще бъде  бенефис за хореографа Христо Христов, който желае да се оттегли заради възрастта си. Той е най-дългогодишният хореограф в ансамбъла, от 1992 година. Стоян Господинов сподели, че Христо Христов ще остави една трайна диря в ПФА „Добруджа“. През годините е сплотявал колектива и всеки спектакъл е правен заедно с него, заради професионалния му поглед при изграждане на концертни програми.

Хореографът Христо Христов коментира, че Добруджа е специфичен регион и нашият фолклор не може да бъде видян в изпълненията на колективи от други краища на страната. Той беше категоричен, че добруджанският фолклор е труден за изпълнение. „Той просто трябва да се почувства, трябва да бъде в кръвта ти, да имаш душа за този танц, за да го изпълниш. Поради тази причина никой не прибягва към добруджанските танци“, обясни Христов.

Хореографът беше категоричен, че в стилово отношение най-запазено е творчеството, близо до първообраза, на ПФА „Добруджа“, защото винаги се придържат към автентичния стил на изпълнение. „Тук сме родени, тук сме израснали, всичко ни е в сърцето. Всичко ни мотивира и музиката е хубава, специфична“, каза още хореографът. Той коментира Добруджанския ръченик, при който участие взема всяка една частица от тялото. По думите му той е най-сложен, но винаги е включен в концертната програма, защото е емблематичен за областта ни. Христо Христов сподели, че в професията му най-удовлетворяващи са чувствата по време и след концерт.

В заключение посочи за наблюденията му, които са, че младите хора все по-често прибягват към фолклора и това е в полза на българските традиции.

Живко Желев е музикален ръководител в ПФА „Добруджа“ от 1983 година. По професия освен изпълнител, той е и композитор. Живко Желев сподели за различните етапи на живота му, в които преди време е искал да бъде само изпълнител, а през последните години е започнал да пише музика заедно със своя син Пламен Желев, който е пианист. Като интересен факт посочи, че двамата пишат и филмова музика.

На въпроса как се ражда една композиция, той отговори, че много пъти се е питал и не може да отговори. “Не знам как стават тези неща. Аз лично не мога да дам отговор как се ражда едно произведение”, каза още той.

За работата му в ПФА „Добруджа“ сподели, че всеки в колектива знае своите задължения и по този начин се сработват. „Всеки знае защо е дошъл тук и има желание за работа. Балансирали сме характерите си с колегите и нещата вървят добре“, посочи музикалният ръководител.

Мариян Опълчениов е репетитор на танцовия състав на ПФА „Добрудж“ от 1990 година. Той сподели, че пази в тайна начина, по който мотивира танцьорите. Според него, ако я издаде, ще се загуби усещането на сцената, което колективът е създал през годините. Репетиторът уточни, че нещата в кухнята не винаги изглеждат толкова “розови”, както на сцена. „Имаме конфликти в залата, но без конфликти не става. Работата с хора е трудна, но всичко е в интерес на работата. Правим компромиси като в едно голямо семейство“, сподели той.

Иванка Русева е народна певица в ПФА „Добруджа“ от 1981 година. Тя сподели, че през далечните години ансамбълът е бил в голям мащаб. Като пример даде певиците, които са били около 20 на брой. „Тази професия за мен е смисълът на живота ми, защото това съм учила, това работя. Любов към народната песен, народното творчество“, категорична беше тя.

65 години от създаването на Професионалния фолклорен ансамбъл „Добруджа” ще бъдат отбелязани с концерт на 13-и септември. Творческият състав е подготвил приятни изненади за любимата си добричка публика. Ще бъде направена обиколка на почти всичка етнографска област на България с музика, песни и танци. Първа ще бъде представена Добруджанската етнографска област.