Гоблен

Гоблен
В рубриката „Гласът на младежта“ представяме стихотворение на Татяна Иванова от град Добрич. Тя е 9 клас в ЕГ „Гео Милев” и част от клуб за творческо писане „Литературна къща“.

Гоблен


Ще ти позволя да запазиш


последната сричка от устните ми.


Ще я сричаш, когато ме няма.


Избродирана любов


таи тона на гласа ти.


Всеки бод се губи в теб


и всеки бод потъва в теб.


Пришиваш го към стъпките ти


по пътя до мен.


Конецът между сърцата ни


е по-къс от бреговете на погледите ни.


Мога да го скъсам с вдишване.


А ти ?

Споделете в социалните мрежи:

Google+