Животът е сложна математическа задача

Животът е сложна математическа задача
Животът е сложна математическа задача - в това ще ни убеди в новата си статия Златина Стефанова. Авторката на рубриката "Гласът на младежта" е от Добрич, на 21 години, студентка в ИУ - Варна.

Животът е сложна математическа задача


Животът е сложно нещо. Не изисквайте от него да бъде лесна математическа задача – невъзможно е. Скучно е! Досетете се за трудните и лесни уроци в училище. Да, лесните задачи са готини. Лесно се решават и не ти създават главоболие. Бързо намираме решението, но какво е удовлетворението? А сега се досетете за онези сложни изчисления, които просто нямат край. Едни такива трудни и адски много ни изнервят. Трудно намираме отговор, но удовлетворението е по-голямо. Хубаво ни става като разберем, че сме успели да решим проклетата задача.


Същото е и в живота. Добре де, почти същото. Все пак се досетете за нещо, което сте получили лесно. Не сте търпели лишения, гняв и не сте полагали усилия. Просто късметът ви се е усмихнал. Да, били сте щастливи, сигурна съм. Но сега си припомнете нещо, което сте желали силно и е била голяма борба за постигането му. Точно като трудните задачи по математика, за които мислите, че нямат решение. Колкото повече искаш да намериш някакъв отговор, толкова по-трудно става. Сигурна съм, че в съзнанието ви изплуваха много ситуации. Неща, за които сте се борили с последни сили. Моменти, в които сте били на косъм да загубите вярата. Ръце, които не са спирали да се трудят. Сърце, което не е спирало да боли. И накрая с последни сили виждате, че всичко се нарежда. Вие получавате това, за което сте се борили. Това, което сте желали толкова дълго време. И какво е удовлетворението? Обзалагам се, че много по-голямо. Някак си на човек му става хубаво и е доволен от себе си.


Не трябва да се ядосваме, че не можем да постигнем всичко по лесен начин. Винаги трябва да помним, че ще бъдем по-благодарни, когато сме се борили до край. Хубаво е късметът да бъде на наша страна, но по-сладко е като сме се потрудили. Дали сме частица от себе си и после я виждаме върху това, което сме направили.


Да, понякога много се борим и накрая нищо не се получава. Просто се отказваме. Не, защото сме слабохарактерни, а защото сме обективни. И най-важното е, че знаем – ако една врата не се отключи днес, то е за наше добро утре. Чака ни друга, по-добра и по-интересна. Всичко се случва за наше добро. Най-голямото ни нещастие днес, ще бъде най-голямото ни щастие утре. Има задачи, които не можем да решим. Причината не е, че сме глупави. Просто решението няма да ни потрябва никога, никъде и за никого.

Споделете в социалните мрежи:

Google+