Тъмен ден

Тъмен ден
"Гласът на младежта" е новата рубрика на Добрич Онлайн. Тя ще ви потопи в света на една усмихната тийнейджърка от Добрич. Златина Стефанова е на 17 години, 11-класничка във Финансово - стопанска гимназия "Васил Левски". Нейните хобита са народните танци, които практикува вече 12 години и писането на есета. Всяка седмица ще ви предлагаме по една статия на Златина. Написаното от нея ще бъде интересно за тийнейджърите, техните родители и всички младежи по дух.

Тъмен ден

 

Имали сте такива дни, нали? Дни, в които тъгата заслепява слънцето и всичко е в мрачна тишина. Стоите сами, размишлявате и внезапно в очите ви започва да вали, а сърцето силно тупти. Дори няма причина. Пишете си депресиращ статус в социалната мрежа и си мислите, че ще ви олекне? Аз пък си мисля друго - че ви става още по-зле, защото вече половината град знае, че сте в така наречения „тъмен ден”. Използвам този израз, защото звучи по-мистериозно от думата „депресия”. Мислите си, че имате най-гадния живот и само се оплаквате. Отивате до кухнята, отваряте хладилника и си взимате шоколад, защото успокоява нервите. Какви са тези глезотийки? Хората по света страдат, защото нямат какво да ядат! След това се обаждате на приятелите ви, за да им споделите какво ви се случва. Втори път се питам какви са тези екстри? Хората по света страдат, защото нямат приятели и не са виждали телефон!  Накрая излизате по магазините или по кафетата, защото искате да избягате от „тъмния ден”. Хората по света нямат дрехи и никога не са пили кафе! Замисляте ли се, че има хора, за които вашият „тъмен ден” е техен „мечтан ден”?


Пиша тези редове за да ви накарам да оцените какво имате преди да го загубите. Само си помислете, ако се усмихвахте толкова, колкото се оплаквахте, животът ви щеше да е много по-хубав.

 

Опитайте се да преброите колко пъти на ден недоволствате за най-малкото нещо! И тъй като съм сигурна, че няма да го направите аз ще ви помогна.


Нека да започна от самото ви събуждане сутрин. Спите си в удобното легло и алармата на новия телефон ви събужда. Всичко е толкова ужасно, защото отивате на училище, а ви се спи. Познах, нали? Замисляте ли се обаче, че има хора, които спят на улицата и се събуждат от студа и вятъра? Без значение на колко години са тези хора веднага ще отидат на работа. Само че има една малка, но толкова значима подробност. Тяхната работа се нарича „чудя се как да се прехранвам” или „чудя се дали утре ще съм жив”. Сега осъзнавате ли, че вие имате една прекрасна сутрин? Нека да продължа... Вече сте пристигнали в училище и сядате на чина. Госпожата влиза и започва да преподава урока, а вие не обръщате никакво внимание. Вместо това сте си пуснали музика и мислите за нещо друго. Гледате само часовника и нямате търпение да свърши часът. Получавате лоша оценка и се ядосвате на преподавателя, но всъщност той не е виновен, че вие не сте си научили. Замисляте ли се, че има хора, които биха дали всичко да са на вашето място за да научат нещо поне за обща култура? Хора, които мечтаят да разберат какво представляват  думите „училище и учител”. Има деца, които са лишени от правото да бъдат ученици, защото родителите им нямат възможност или самите деца са принудени да работят от малки, но за жалост на улицата. Сега осъзнавате ли колко е прекрасно да ходиш на училище и да имате право да сте ученик?


Прибираш се у дома, а майка ти е оставила бележка да почистиш стаята си. Ти не обръщаш внимание и не изпълняваш задачата. Когато изморената ти майка се прибере от работа вижда, че не е получила никаква помощ и започва да ти се кара. Ти само недоволстваш и се оплакваш колко ужасна е майка ти. Замисляш ли се обаче, че има деца, които нямат майки? Мечтата им е да се скарат с жената, която не познават, а именно майка им. Знаеш ли, че има деца които няматат собствена стая, защото живеят в дом? Те с удоволствие ще почистват своето помещение, но за жалост не притежават такова. Сега осъзнаваш ли колко е прекрасно да имаш майка, която да те накара да си почистиш стаята?


Сядате да обядвате и виждате, че в хладилника няма от ястието, което точно вие сте желали. Започвате да мърморите и за да устоите на ината си казвате, че няма да обядвате. Чували ли сте, че има хора, които нямат какво да ядат? Хора, които дори си нямат любимо ястие. Те се хранят с това, което намерят, а дори понякога остават гладни. Сега осъзнавате ли, че да не хапнете от любимото ви ястие не е болка за умиране и трябва да се радвате, че в хладилника има храна и няма да останете гладни?


След това искаш пари от баща ти за такси, кафе и цигари. Той ти казва, че може да вървиш пеш и да спреш цигарите, за да ти дава по-малко пари и да не се тровиш. Ти започваш да роптаеш и да се ядосваш. Замисляш ли се, че има хора, които никога не са се качвали на текси и за тях това е един голям лукс? Ти се ядосваш, че трябва да вървиш пеш, а има хора, които нямат крака с които да вървят.  Има хора, които обират фасовете по улицата, защото не могат да си купят дори и една цигара. Също така има хора, които дори не са помирисвали ароматното кафе. Сега осъзнаваш ли, че да вървиш пеш е мечта за едни, а за други най-ужасното нещо?! Осъзнаваш ли, че има хора болни от рак на белия дроб, които искат да върнат времето назад и да откажат цигарите, а ти не можеш да вложиш силна воля и да го направиш?! Осъзнаваш ли, че нищо няма да стане, ако днес не отидеш на кафе или че можеш да се радваш, че си пил?!


Изпадаш в депресии, защото си нямаш гадже и казваш, че никой не те обича или си сам самичък на света. Не се замисляш, че имаш семейство, което те обича и приятели, които винаги ще са до теб. Знаеш ли, че има хора, които наистина са сами, защото нямат приятели? Хора, на които всички се подиграват, защото са по-различни от останалите. Има хора, които наистина никой не ги обича, защото нямат семейство. Сега осъзнаваш ли, че ти си един обичан човек и никога няма да бъдеш сам? В крайна сметка за всеки влак си има пътници и един ден ще намериш сродната си душа.


Да погледнем от другата стана на нещата. Имаш си гадже и сте се скарали. Започваш да недоволстваш и да казваш, че ти е писнало. Искам да знаеш, че никога няма да намериш човек до себе си, с който да не се караш и да не страдаш, просто трябва да намериш човека, заради който да си заслужава болката. Не забравяй, че има хора, които искат да са на твоето място. Да си имат гадже и да се скарат с него. Сега осъзнаваш ли, че не е толкова лошо да се скараш с половинката си?


Това е една малка част от нещата, за които мога да дам пример. Искам всеки, които е прочел това малко или много да се замисли над живота. Да разбере, че живее един прекрасен живот.


Радвайте се на това, което имате, защото то е мечта за други, които никога не са го притежавали!

Споделете в социалните мрежи:

Google+