37 години от смъртта на добруджанския поет Йордан Кръчмаров

Поетът е роден на 24 юли 1948 г. в семейството на Керанка Желязкова и Добри Кръчмаров в добруджанското село Гурково. Учи в родното село, Добрич и Балчик. Прави първите си поетични опити като млад. Води дневник с прекъсване между 1963  и 1985 година.

За две години е матрос във Варна. Първата му публикация – стихотворния цикъл “Реквием” във в. “Димитровска вахта” е от 12 април 1968 г. Сътрудничи на различни военни издания с поезия, проза, публицистика. На 28 юли 1968 г. умира баща му. Участва в сборника “Вечери в кубрика” (1969) с откъс от поемата “Море”. Поканен е да остане на работа като военен журналист, но се завръща в осиротялото си семейство.

През 70-те години работи като миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир на растениевъдна бригада в родното си село. Много пътува по добруджанското черноморско крайбрежие по любимите си места за размисъл и творчество: нос Калиакра, резервата “Яйлата” при с. Камен бряг, Дуранкулашките езера и др. Пише стихове и поеми, разкази и новели, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми, поставя спектакъла “Зора след зора” (1979), работи върху сценарии за кино и телевизионни постановки, има незавършени повести и романи. Рисува графики и цветни пейзажи. От 1979 г. до края на живота си участва в работата на литературния клуб при Младежки дом в Балчик. Приятелство и кореспонденция с Петър Алипиев, Борис Христов, Любен Недков, Георги Константинов, Александър Геров, Георги Марковски, Юрий Камински (Украйна) , Георги Бояджиев и др.

Между 1982 и 1986 година е член на Клуба на младите творци и на Дружеството на писателите в Добрич. Много пътува, участва в конкурси, рецитали, литературни четения. От 1982 г. до края на живота си работи като завеждащ културната дейност и радиовъзела в предприятието “Битова техника” – Добрич. Приятел е с творците Георги Давидов, Венцислав Славянов, Сашо Серафимов, Александър Белчев, Ирина Янкова, Камелия Кондова, Елка Няголова, Красимира Атанасова, Иван Овчаров, Женя Радкова, Венета Мандева и други. Непрекъснато публикува в местния печат. Негови творби се появяват и в централните литературни списания.

През 1984 година с голям успех е представен рециталът на добричките поети “Как да гледам слънцето” в НДК от млади актьори. Повече от стиховете в литературната композиция са негови. В началото на 1986 година в издателство “Народна Младеж” – София излиза поетичния сборник “Общежитие”. В него участва с цикъл “Цялото ми богатство”.

На 16 май 1986 г. към 20:00 часа, на връщане от среща с ученици в Хуманитарна гимназия – Добрич, умира внезапно от инфаркт. Погребан е в родното си село.

Изцяло със съдействие на приятелите му по перо от Добрич излизат посмъртно поетичните му книги: “Нощен залив” (1987) – издателство “Георги Бакалов” – Варна, “Сол за живите” (1992) ИК “Елка Няголова”, “Риза за Христос” (1993) ИК “Синтез” – София, “След XX века” (1998) ИК “Сребърен Лъв” – София.

Биографична справка: Константин Младенов