Приключиха ремонтните дейности по обект „Скални ниши и каменна кариера“ в село Красен

Приключиха ремонтните дейности по обект „Скални ниши и каменна кариера“ в село Красен
През миналата седмица бяха завършени ремонтните дейности по социализацията на обект „Скални ниши и каменна кариера“, в землището на село Красен.

Скалните ниши край едно от местата, където е живял и творил Певецът на Добруджа Йордан Йовков, стават все по-популярна туристическа дестинация, а интересът към тях расте с всеки изминал ден. Поради тази причина през целият месец юни се работеше на терен, като дейностите включваха обособяването на специална туристическа пътека до обекта. За целта теренът беше подравнен, като неговата дължина е близо 105 метра. Поставени бяха гнайсови плочи, а за обезопасяване на мястото беше монтиран дървен парапет. На няколко места край нишите са поставени и пейки за отдих.


Строителните дейности са на стойност 21 481 лв., осигурени от бюджета за 2022 година на Исторически музей, град Генерал Тошево. В следващите дни предстои поставянето на обозначителни и информационни табели, които ще бъдат разположени от началото на село Красен до самият обект. Ще има и табло с подробна информация за скалните ниши, което ще бъде изработен на български и английски език.


Едни от първите посетители на обекта, бяха художниците-участници в поредното издание на „Пленер по живопис“, който се проведе от 3 до 9 юли в село Красен. Хората на изкуството споделиха, че са впечатлени от красотата на природата, а скалните ниши са истински феномен. Кметът на село Красен Тошко Тачев пък разкри, че интересът към нишите се засилва в всеки изминал ден и хора от най-различни места на България идват за да ги видят. 


Забележителността в село Красен представлява няколко групи издълбани в скалния венец ниши, като почти всички са достъпни. Общият брой на откритите досега ниши е 16, а размерите им варират от 0,30 на 0,25 м. до 0,50 на 0,25 м. Повечето са с правоъгълна форма и дъговидни отгоре, но има също само правоъгълни, трапецовидни и слабо елипсовидни. Почти всички са ориентирани на юг, а само една е на югозапад, което показва, че са били осветявани от слънцето почти през целия ден.


Източно и западно от нишите има данни за значително добиване на обработен камък от скалния масив. Има запазени ясни останки – легла на извадени вече каменни блокове, както и части (сегменти) от колони; само очертани с каменоделско шило или полуготови блокове от варовик, а също и почти напълно завършени, но още не отделени от скалата изделия. Това показва, че поне част от добиваните тук камъни са били използвани в крепостно строителство, а останалите – може би в градежа на частни и обществени сгради в региона – в самите крепости.


За датирането на тракийското светилище (скалните ниши) засега има две работни хипотези. Едната, че то е от ранножелязната епоха (ХII – VI в. пр. Хр.), като при разработването на кариерата, каменоделците са запазили останките му. Другата е, че то е възникнало през римската или късноримската епоха (II – IV в.). Може да се предположи, че каменната кариера е от римската епоха (II – III в.), тъй като в близост има селища от това време, както и тракийски надгробни могили. Не бива да се изключва и възможността, тя да е разработена през късната античност (IV – VI в.), когато в днешна Добруджа и изобщо в Североизточна България е имало голямо строителство на крепости.


Култовите ниши при село Красен представляват първото проучено тракийско светилище от този тип в Добруджа, а каменната кариера дава нови данни за технологията в тях и за строителството в региона.


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+