На 11 август се водят най-ожесточените и решаващи боеве при връх Шипка в Руско-Турската освободителна война

На 11 август се водят най-ожесточените и решаващи боеве при връх Шипка в Руско-Турската освободителна война
На 11 август 1877 г. се водят най-ожесточените и решаващи боеве при връх Шипка в Руско-Турската освободителна война.

Епопеята на Шипка осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната армия в Северна България, съединяването й със Западната армия. С особен героизъм в боевете за Шипченския проход се отличава Шипченският отряд. В състава му е и Българското опълчение. Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор Николай Столетов и подкрепленията от части на Южния отряд (командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната. Периодът август-декември време на борбата за надмощие с най-много усилия и жертви и за двете страни. Той изчерпва почти всички възможности на Османската империя и нейните въоръжени сили за активни действия. Русия успява да мобилизира количествено и качествено по-големи ресурси за по-нататъшни настъпателни действия. Действуващата Руска армия, наброяваща 314 000 души, започва настъпление срещу значително отслабените османски сили.


В началото на 1878 г. тя е на 20-на километра от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили и след претърпените загуби (66 000 убити и 140 000 ранени) на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.


На 19 февруари/3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят между Великите сили.


Недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно Великите сили предизвикват преразглеждане на договора на Берлинския конгрес. Сключеният Берлински договор между Великите сили и Османската империя е окончателен и води до разпокъсването на България.


Руско-турската война (1877-1878 г.) между Русия и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 година. Участние в нея вземат Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора. Войната е наречена и Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.


Началото на войната е предизвикано от Османското правителство, което отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в Османската империя. В отговор на 12/24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя.


За участие във войната са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 Опълченски дружини) и финландска част (Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк).


Източник: banker.bg


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+