Базилика с изключително богата мраморна украса откриха археолози в крепостта Залдапа

„Тази година е пети сезон от разкопките на Залдапа. Четирите години бяха посветени на епископската базилика №3. За първа година съсредоточихме нашите усилия върху базилика №2 и Северната порта с кулата“, обясни той. 

В международния екип са археолози от Канада начело с проф. Никола Бодри – също ръководител на екипа, проф. Доминик Моро от университета Лил във Франция, доц. Албена Миланова от софийски университет „Свети Климент Охридски“. „На обекта имаме представители на 9 народности: българи, турци, цигани, канадци, французи, албанец, англичанин, сърби, италианец”, посочи проф. Атанасов.

„Ние знаехме приблизително от Карел Шкорпил, че в тази част на крепостта, до централната Северна порта, се намира базилика №2 - сподели българският ръководител на екипа. - Но не знаехме точно нейния план, нейните размери. Определено базиликата ни изненада. Тя е била изключително представителна, широка около 21 метра, приблизително колкото епископската, но я превишава с изключително богатата мраморна украса. Целият централен кораб е бил застлан с мраморни плочи“. По думите на археолога, това, което ще се окаже без аналог за Добруджа за този период, е, че стените на базиликата са греели с богати мозаечни пана с позлатени кубчета. Предполага се още, че това е първата базилика в Добруджа, която е имала епископски синтрон.

Изключително богатата украса сочи и богато население, което си е позволявало такъв тип скъп декор и е можело да се обръща към майстори с такова високо качество на работа, посочи доц. Миланова.

Канадският екип е спечелил проект за финансиране на разкопките на Залдапа за срок от 5 години, на обща стойност 250 000 канадски долара. Освен за разкопки, парите ще се използват и за теренна консервация, документиране, за пътуване на екипа. 

За новата учебна година доц. Доминик  Моро от Университета в Лил е успял да спечели два проекта на обща стойност 500 000 евро, в които е включена крепостта Залдапа. Срокът на проекта е 3 години, като освен разкопките, е включен и и един по-голям европейски проект за християнизация на Долния Дунав.

Университетът в Лил Франция и тази година осигурява финансиране, но то е минимално – 5 000 лева, съобщиха от екипа.

От 2014 година Община Крушари отделя годишно по около 10  000 лева за разкопки в Залдапа, а от миналата година – и работници по регионална програма.

“Работил съм на много обекти, но такава подкрепа, каквато получаваме от кмета на Община Крушари, рядко се случва. Да направиш в това време археологическа база, в която са настанени студентите, аспирантите, ръководният екип, е истински героизъм. Оказва ни всякакво съдействие”, коментира проф. Георги Атанасов.

Тази година има и финансиране от 10 000 лева от Министерството на културата. С него трябва да бъдат завършени разкопките на Епископската базилика и да се доразкрие ранната базилика с най-голямата в България крипта с площ 30 кв. м. Работата по тях трябва да приключат тази година, за да могат обектите да бъдат включени в проект по оперативна програма „Региони в растеж” и да започне работа по реставрация и консервация.

Кметът на Крушари Добри Стефанов съобщи, че е подписан договор с Министерството на културата на стойност 118 000 лева за покриване на две от криптите, което трябва да е факт до 15 ноември. Идеята е отвеждане на дъждовни води и при топенето на снега да не влияят върху криптите.