Участничка в протеста „Код черно“: Умишлено прокудих детето си от България!

Това сподели за Добрич онлайн Дияна Жечева, която бе една от участничките в протеста „Код черно“, провел се в нашия град. „Отидох на протеста, защото не съм съгласна с политиката, със законите в тази страна. Защото аз съм една от потърпевшите от несправедливостта“, посочи жената.

Дияна Жечева е на 44 години, от 12 години е вдовица. През всичките тези години синът й, вече 22-годишен, не получава никаква пенсия – нито наследствена, нито персонална. От 7 месеца той е в Англия, където работи в спедиторска фирма. 

Съпругът на Дияна загива на 33-годишна възраст при инцидент на 20 септември 2006 година. Тогава синът й е на 10 години, тъкмо е започнал четвърти клас. „Как се съобщава на едно дете в 4 клас, че баща чу е починал? Могат да ме разберат хора, които са го изживели“, сподели Дияна. 

Причината на детето да бъде отказана наследствена пенсия е, че баща му няма 5 години осигурителен стаж, каквито се изискват по закон. Мъжът е работил на частно от 18-годишен, но по документи има 1 година 5 месеца и 26 дни стаж. „Най-лесното беше, имах тази възможност, да манипулирам и да му изкарам трудов стаж, както всичко става в България. Предпочетох по честния начин“, разказа Дияна Жечева. И попита: „Дори и да не е работил, необходимо ли е децата на България да страдат? Мисля, че всички деца имат право да получат помощи или пенсия“.

След трагичния инцидент жената първо подава иск за отпускане на наследствена пенсия до Районно управление за социално осигуряване в Добрич. Това става на 23 февруари 2007 година. От там получава отказ. В него пише, че според законодателството при навършена възраст над 30 години е необходимо наследодателят да има минимум 5 години осигурителен стаж. 

Съветват я, че след като има отказ за наследствена пенсия може да кандидатства пред Общинския съвет. На 8 март 2007 година подава молба до кмета на Добрич, която иска да й бъдат придвижени документите за персонална пенсия. Те са разгледани на заседание на ОбС, дадено е положително становище. Месец по-късно отново получава отказ – този път от НОИ. В него се посочва, че „не е налице изискването на изключителност на случая според Кодекса на труда и няма законно основание за изготвяне предложение на министъра на труда и социалната политика до Министерски съвет за отпускане на персонална пенсия на сина Ви“. В отговора пише още, че не детето й не отговаря на изискването годишният доход на член от семейство да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход. А гарантираният минимален доход тогава е определен в размер на 55 лева на член от семейството. 

„Това става шест месеца след като е починал мъжът ми. Аз не съм ромка, не искам да обидя никого, с четири-пет деца. Мисля, че съм нормален граждани на тази страна. Лаборант съм, висшист съм. С едно дете, както повече български семейства. Какво значи, моето дете не е ли дете на майка България?“, попита жената.

Следващата институция, към която се обръща, е агенция „Закрила на детето“. Посрещат я много добре, след като се запознават с документите й остават много учудени, че в действителност няма вратичка детето да бъде подпомогнато. „Повярвайте ми, имам доста познати навсякъде. Аз не можах да намеря това малко прозорче, което ми беше нужно, за да вземе моето дете персонална или наследствена пенсия. Не зная колко пари е била – 50 или 100 лева. Тя нямаше да ми реши проблема. Но разберете, и малката трошичка хляб в този момент е добре дошла“, разказа Дияна Жечева. 

След като от агенция „Закрила на детето“ й обясняват, че няма как да помогнат, тя пита служителите там: „Ако аз спуквам детето си от бой, ако го малтретирам, какво ще стане?“ Отговарят й, че ще й го отнемат. „Как така един път държавата може да ми отнеме детето, а друг път не може да ми помогне?“, попита през сълзи жената. 

Споделя и за друг случай. По време на предизборна кампания присъства на среща с една от партиите. Поставя своя проблем. „Потупаха ме по рамото, записаха ме в тефтера, кандидатът за кмет ми каза: „Да, това е дете на Добрич“. Аз казвам: „Да, действителност това е дете на Добрич. С какво да го задържим? Нима не се вижда, че Добрич обезлюдява. Добрич се стопява. Дойдох в Добрич преди 20 години и той не е същият. Той вече е наполовина“. Потупаха ме, записаха си имена, телефони, казаха „Да“. Какво значи „Да“? Аз бях поредният проблем. Бях поредното трънче в петата, защото задавам такива въпроси“, категорична е жената.

„Знаете ли колко е трудно за една майка, баща или въобще родител да е само на една заплата? Да няма помощ. Знаете ли кой ми помогна? Помогнаха ми моите приятели и близки“, сподели Дияна. И през сълзи благодари на колегите си от ВиК, които не я оставят 12 години. На клуб „Майчина грижа“, на който синът й е бил стипендиант. На БЧК, които й отпускат средства за лекарства за болното й дете. На майка си и на родителите на загиналия си съпруг, които непрекъснато са до нея. „Не знаете какво е човек да е в безизходица и да има нужда някой да му подаде ръка. Или поне да каже: „Аз съм с теб“, споделя жената.

„Не вярвам в политиците. Не вярвам в държавата. Не вярвам, че всички хора са равнопоставени в нашата страна. Не може законите да са едни за единия човек, за другия да са по друг начин. Аз си плащам данъците. Аз си плащам осигуровките“, категорична е Дияна. 

Дияна Жечева смята, че не точно протестите са начинът хората в България да си извоюват правата. „Да, естествено, няма да ни обърнат внимание, Убедена съм. Но все една малка лампичка нека да им светне“, категорична е жената.