Радосвета Симеонова - първа при дебюта си на ултрамаратон

Ето какво сподели Радосвета Симеонова, след като избяга 76 км. в планината - лудост или упоритост е това:

Трявна Ултра, а и всяка ултра, е едно приключение, истинско предизвикателство за тялото и духа. Ултра маратон е всяко състезание по бягане на дистанция, по-дълга от класическата дистанция на маратон - 42.192 км. Най-често срещаните дистанции на ултра маратон са 60 км., 80 км., и 100+ км. Трявна ултра 2017 г. не бе просто едно от поредните състезание, на които трябваше да участвам, а много повече. Може да се каже, че тази ултра бе сбор от основните човешки качества, а именно воля, сила, издържливост, стремеж, емоции... Аз като професионален състезател в средните и дълги бягания имам зад гърба си десетки километри и затова приех предизвикателството пред себе си да избягам тези 76 км. в планината. Но не само да ги измина, а да почувствам очарованието на Трявна, да усетя духа на Балкана, да се насладя на уникалните гледки, да премина през десетки древни римски пътища и исторически местности. В това предизвикателство се включиха над 500 участници, от професионалисти до любители бегачи. Представители имаше от 12 държави, дистанциите, между които можеше да се избира, бяха 23 км., 76 км. и 141 км., а организацията както винаги бе на ниво - 150 доброволци, 12 подкрепителни пункта, 2 тона вкусна храна, 6 тона вода, лекари, кинезитерапевти и спасители. А когато застанеш на старта в 6.00 часа сутринта сред стотици усмихнати и позитивни бегачи, това със сигурност те прави част от едно вълнуващо бегаческо събитие и си казваш "Вече няма връщане назад". Трявна Ултра не представлява състезание, в което се стремиш да станеш станеш първи, а се изразява в това да постигнеш невъзможното, да разбереш до къде можеш да стигнеш и до къде се простират възможностите ти. Дали оставих най-хубавото за накрая в спортния си календар или най-трудното, което щеше да ме довърши, това щях да разбера на 15.07.2017 г. Без страх, без колебание, без отрицателни мисли на старта...! Участвах на дистанцията 76 км., преминавайки през сърцето на Балканското културно наследство - архитектурен парк "Боженци" (12.2 км.); еко-парк "Българка" (44.2 км.), през красивите селца Столища (52 км.) и с. Носеите (60 км.). Тръгвайки от старта с цел да финиширам първата си ултра, бях наясно, че или километрите ще ме надвият, или моята упоритост. Пътят бе дълъг, планината обширна, километрите все по-трудни, бягането все по-бавно, стъпките все по-тежки, но въпреки това желанието все по-голямо. Спирането на всеки подкрепителен пункт бе за мен "спасение", за минута да отдъхна, да се заредя с нови сили и да получа нова мотивация от доброволците, които бяха съпричастни с болката, умората, жегата... Последните 15 км. след последния пункт бяха за мен най-тежки. Тук беше и битката между изтощението, километрите и психиката и издържливостта, волята, желанието. В крайна сметка успях да финиширам моята първа ултра и да пробягам моите първи 76 км. в планината. Преминах успешно това изпитание на духа и тялото. Знам, че това ще остане ярък спомен в съзнанието ми за цял живот. Дали ще бъде първата и последната ми ултра? ...времето ще покаже. Пожелавам си само да съм жива и здрава. Определям това състезание като поредното мое постижение, защото всяка изпълнена цел ме кара да се гордея със себе си, а това ме мотивира за нещо по-голямо в бъдеще!