В Дуранкулак почетоха бунта на добруджанските селяни

Провеждат се митинги в региона – като 1800 души са селяните участници от Дуранкулак и Шабла, както и много други от Балчишка околия. Органите на реда започват масови арести. След сблъсъците на 1 юни 1900 г. са убити и ранени 400 селяни. През 1901 правителството на Петко Каравелов отменя закона за десятъка и въвежда поземления данък. Тогава са амнистирани и участниците в селските вълнения и бунта.

От 2014 - 1 юни е официален празник на Дуранкулак.

С интерес се ровя в исторически справки, но съм предубедена към годишнини и чествания – патосът и клишетата ме отблъскват. Това говорене-нищо е наследство от соцреализма. В Дуранкулак обче днес (1-ви юни 2015 г. - бел. ред.) се случи нещо. Видях общност от хора, които не повтаряха постоянно, че са добруджанци и че са свързани със земята и селото. Очевидното няма нужда се потретва.

Слушах изказвания на земеделци (за първи път), общественици, вглеждах се в непознати лица и не успявах да скрия изненадата си, че там където свършва България, откривам хора, които за ден успяват да излязат извън различията си (предположих) и да намерят общия път до „Чакащата жена“ (1980) край селото.

Нямаше притворство и безвкусица – варненският военен духов оркестър свиреше траурно и тържествено. Поклонихме се пред могилата (осиновена от децата в местното училище) и паметника. Разговаряхме и с гостите от Румъния. Учителките поведоха учениците обратно към автобуса и близките им домове... Площадът бавно започна да опустява.

Знам, че бронзовата фигура на босия селянин с вдигнати юмруци, все още пази своите гранитни снопове... Страховита гледка – в случая и подходяща, напомняща, че бунтът е риск, а по дефиниция и… памет!