Отбелязваме 150 години от рождението на ген. Иван Колев

Иван Колев е роден през 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от с. Чоба, Пловдивска област. Рождената му дата все още не е напълно уточнена, тъй като в историографията се срещат датите 25 август и 15 септември. След като учи в родното си село и в град Болград, през 1884 г.  Иван Колев заминава за София, където работи в Софийския окръжен съд. Година по-късно участва като доброволец в Сръбско-българска война (1885 г.). През 1887 г.  завършва Военното училище в София, произведен е в първия офицерски чин – подпоручик, и е зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити, постъпва за двегодишно обучение във Военната академия в Торино, Италия.

Военната си кариера продължава и след нейното завършване. През май 1902 г. Иван Колев е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон. Две години по-късно е повишен в чин подполковник и назначен за началник-щаб на Кавалерийската инспекция. През периода 1908–1912 г. той командва Лейбгвардейския конен полк. Първата балканска война го заварва като началник-щаб на Ямболския укрепен пункт. През ноември 1912 г. го назначават за началник-щаб на ІІІ-а армия, а през май 1913 г. – за началник-щаб на V-а армия. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

По време на Първата световна война Иван Колев е инспектор на конницата и командир на І-ва конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа. Безспорна е и заслугата му за успешното приключване на Добричката епопея от 5–7 септември 1916 г. На 28 юли 1917 г. големият български пълководец е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, той заболява и на 29 юли 1917 г. умира във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София.

Днес неговото име носят селища, улици, площади и училища. Продължава и работата по идеята за издигане паметник на прославения генерал в Добрич. На него големият български поет Иван Вазов посвещава своето стихотворение „Добруджанската конница“, Любомир Бобевски – баладата "Конникът генерал" и одата "Генерал Колеву!", а вдъхновен от подвизите на конницата на ген.-лейтенант Колев, големият български белетрист Йордан Йовков пише разказите "Белият ескадрон" (1916), "Триумф" (1916), "Мустафа ачи" (1917) и "През езерото Туркойа" (1917).