Навършват се 40 години от смъртта на Дора Габе

Дом-паметник "Йордан Йовков" споделя некролога на дейците на културата от тогавашния Толбухински окръг, който се съхранява във фонда на музея.

"С дълбока скръб известяваме, че на 16 февруари в София почина голямата българска поетеса и свидна дъщеря на Добруджа ДОРА ПЕТРОВА ГАБЕ.

 Родната ни литература изгуби най-вдъхновения си певец, майсторката на поетичното слово, народната деятелка на културата, героя на социалистическия труд, лауреата на Димитровска награда и носителката на множество национални и международни награди.

 Разделя се с нас „с очи все още устремени“ към бъдещето „връстницата на всички поколения“.

 Родена на 28 август 1888 г. в село Дъбовик, Толбухински окръг, в семейството на видния общественик и публицист Петър Габе, тя расте близо до хората на труда, запленена от просторите на Добруджа, от нейните изгреви и залези, които възпява повече от седем десетилетия в огромното си литературно дело. От стихосбирката „Теменуги“, 1908 г. – първата поетична книга на жена у нас, тя посвещава най-хубавите си творби на родния край. Книгите „Някога“, „Малкият добруджанец“, „Земен път“, „Мълчаливи герои“, „Почакай, слънце“ и много други са философско-поетичен синтез на привързаността ѝ към земята и хората. Заедно с множеството ѝ други произведения за деца и възрастни, те остават в златния фонд на българската литература, разкривайки на поколенията изворите на родолюбието и красотата.

 Дора Габе е една от най-известните преводачки у нас от полски, чешки, френски и руски език. Тя сроди българския читател с могъщия дух на Мицкевич, Словацки, Каспрович, Иржи Волкер и други.

 Дора Габе отдаде много сили и енергия като общественичка – дългогодишна председателка и основателка на българския ПЕН-клуб, редакторка на детски издания, борец за мир и една от големите посланички на българската култура по света.

 Нейното литературно дело ще остане завинаги в сърцето и паметта на нашия народ. И докато звучи българска реч – и млади, и стари заедно с нейните прекрасни стихове ще произнасят името ѝ с обич и признателност.

           ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Ѝ ПАМЕТ!

17.II.1983 г. – Толбухин От дейците на културата в Толбухински окръг"