Излезе от печат новата книга на д-р Иван Градешлиев

„Деспот Добротица. Царевград Търнов и Калиакра през XIV век“ ─ монография на д-р Иван Градешлиев, разглежда процеси, развили се в Българското царство през съдбовното четиринадесето столетие. Важно място в тях историята отрежда на деспот Добротица и неговата резиденция Калиакра. Изследването поставя въпроси, които или не са напълно изяснени или изискват преосмисляне на историческата им интерпретация.

Излезе от печат новата книга на  д-р Иван Градешлиев

Авторът пише в своя труд: 




 „От десетилетия в българската историография е наложен терминът „Добруджанско деспотство“. С него се „идентифицира“ средновековната Карвунска област през втората половина на XIVв. (днешна Добруджа), трайно свързана с българския болярин Добротица. „Деспотство“ има за проекция титлата на Добротица ─ деспот, но чрез нея определението „Добруджанско деспотство“ се използва за означаване на независим териториален юридически статус за средновековието на същата  област. 

    Твърденията за съществуването на т. нар. „деспотства“ ─ „деспотати“ и обвързването на определена територия през този исторически период от време с владеенето, или управлението ѝ от „деспот“ не се потвърждава от изворите. Подобен е случаят и с понятието „архонтат“ по аналогия на „деспотат“ (механично пренасяне и уподобяване). „Архонтия“ през XIV в. означава управление на град, административна единица от архонт (знатен, първенец, управител, военачалник, принадлежност към управляващи – аристокрация). 

    Деспот Добротица е впечатляваща личност на Средновековното време. В по-голямата си част изследванията посветени на присъствието му в политическия живот на Българската държава при управлението на цар Йоан Александър Асен (1331─1371) и цар Йоан Шишман Асен (1371─1393/1395), както и в събития свързани с Византия и Европейския югоизток, обвързват неговите действия с вид сепаратизъм. Приема се, че той се изразява в стремеж към автономност, независимост от централната власт в Търновград, изобщо прояви, които довели до създаване на държавно образувание, наследило „архонтат“, владян от брата на деспота ─ Балик. Изворите „говорят“ друго и поставят редица въпроси: съществувал ли е голям средновековен град Карвуна? Какви са родствените връзки между династиите на Асеневци и Тертеровци? Как цар Йоан Александър Асен участва в гражданската война във Византия през 1341─1347 г.? Какви са отношенията на България с Венеция и Генуа през целия XIV в.? Защо след възстановяването на българската държавност през 1185 г. Варненската митрополия е в юрисдикцията на Патриаршията в Константинопол, а Варна и тази част от западния черноморски бряг са в пределите на средновековното българско царство? Какви са връзките между „Третата България“ със „столица“ Калиакра и царственият Търновград?

    Управлението на Карвунската област от деспот Добротица (1357/1360─1385) е пряко продължение на вътрешната и на  външната политика на цар Йоан Александър и цар Йоан Шишман. Представянето му в по-широкия исторически контекст на тогавашните феодални отношения (триделната структура на средновековното общество) е предмет на настоящия труд. Вглеждането в откритите до този момент източници на сведения позволява обективен поглед, често и преоценка на наложили се и превърнати в догма постулати за ролята и мястото на българския деспот Добротица, Карвунската област и Калиакра в общия живот на Царство България през втората половина на XIV в."