Детето ми в първи клас

Преходът от детската градина към училище е вълнуващ, желан и очакван, както от детето, така и от неговите родители.

„Мамо, тате, вече съм голяма,
много съм добричка,
много грижи имам –
ще съм ученичка.”

С радост в очите казва стихчето моето пораснало вече малко момиче.

Тръгването на училище е много специален момент в живота на детето и родителите му. Осъзнавам, че училището е мястото, където дъщеря ми ще преживява много големи промени в своя живот – успехи, неуспехи, затруднения. Това е моментът, в който тя ще поеме своя голям път на откривател – навън към света и навътре към самата себе си.

Като родител на първокласник изпитвам смесени чувства. Освен трепетното очакване да видя как детето ми ще прекрачи прага на училището, изпитвам известна доза колебания и притеснения, свързани с някои въпроси, като например в кое училище да запиша детето си, какви са възможностите за задължително и допълнително обучение и др.

Често родителите допускаме грешки. В еуфорията, съпътстваща тръгването на училище, ние се впускаме до такава степен в детайлите и практическите подробности, че пропускаме най – важното – емоционалния комфорт на детето в този важен за него момент.

За да не помръкне радостното пламъче в очите на дъщеря ми, пред мен стоеше отговорната задача да избера училище, в което тя не само да учи, но да се чувства спокойна и защитена.

Изборът на училище е важен, но като човек с педагогическо образование ми е ясно, че не сградата, а хората, които работят в нея, правят името на училището значимо и голямо.

Учителят в училище ще заеме важна роля в живота на детето ми. Той е този, който ще го поведе през лабиринта на ченгелчетата и чертичките и ще го превърне в грамотен човек.

За моя радост имах късмета да опозная педагогическия колектив на ОУ „Стефан Караджа” - Добрич. Там протече едномесечната ми държавна практика.

Това е училище с дългогодишни утвърдени традиции. В него работят учители, ползващи се с авторитет пред своите ученици и техните родители. Учители, отличаващи се с високия си професионализъм, педагогическо майсторство, такт и безусловна обич към децата. Впечатли ме микроклимата в училището. Учителите успяват да организират и мотивират своите ученици в активно и съзнателно усвояване на учебния материал. Атмосферата е спокойна и ведра. Уважава се детската личност. Има условия за спорт, извънкласни и извънучилищни дейности.

Вече съм спокойна за своето малко момиче, защото съм убедена, че съм направила най – правилния избор на училище и педагогически колектив.

На добър час, мое малко първолаче!