Работа в чужбина
Въпрос: Здравейте,
от 1 ноември 2009, аз и съпругът ми имаме сключени български трудови договори на основание чл. 67, ал 1 от КТ с фирма ЕТ“Каан" за работа в Копенхаген. Договорът е за неопределено време и за 4 часа работа на ден като камериери в хотел в града. В същото време ни накараха да сключим и датски трудови договори, и те за непълно работно време – 30 часа на седмица. Фирмата ни каза, че е регистрирана и в България и Дания за работа и всичко е законно в двете страни.
Така ние работим по 4 часа по единия, а останалото време по другия договор. От фирмата ни казаха, че така им е по изгодно. Те щели да плащат всички данъци и осигуровки в двете страни. Какво се, идвайки си в България установихме, че не са платени нито лев данъци и осигуровки. Същата работа е и в Дания. Ние имаме разрешително за работа и престой в Дания. Имаме датски егенета.
Заплатата ни дават само по единия договор. Въпросът ние какво трябва да направим в България за да може да ни се платят всички дължими суми, данъци и осигуровки? За Дания ние сме уведомили съответните власти.
sallo
0
Отговор: Работодателят има качеството "осигурител" и е длъжен да заплаща социални и здравни осигуровки за наетите от него работници и служители. Негово задължение е да заплаща и данък върху изплащаните трудови възнаграждения на своите работници/служители.
Задължението на работодателяза заплащане на осигуровки и данъци има публичноправен характер. То произтича от закона. Правоимащо лице по това правоотношение не е работникът или служителят, а държавни органи - НОИ, като осигурителен орган, извършващ предвидените в КСО осигурителни разходи и НАП, като орган събиращ всички осигурителни и данъчни плащания. От тази гледна точка работникът/служителят няма пряк иск към своя работодател за заплащане на тези суми.
Това, което може да сенаправи от Ваша страна в разглежданата хипотеза, е да се сезират НОИ и НАП за тези неизпълнени задължения на работодателя и тези държавни органи, като правоимащи лица да реализират имуществената и административна отговорност на работодателя, защото те са тези, които търпят вреди от неизпълнение на задължението за внасяне на осигуритени и данъчни вноски.
Що се отнася до трудовото възнаграждение, ако работодателятне изплаща дължимите Ви суми за положен труд, може да предявите срещу него иск за заплащане на тези суми. Разглеждането на този иск от съда се извършва по реда на бързото производство, уредено в ГПК.
Задължението на работодателяза заплащане на осигуровки и данъци има публичноправен характер. То произтича от закона. Правоимащо лице по това правоотношение не е работникът или служителят, а държавни органи - НОИ, като осигурителен орган, извършващ предвидените в КСО осигурителни разходи и НАП, като орган събиращ всички осигурителни и данъчни плащания. От тази гледна точка работникът/служителят няма пряк иск към своя работодател за заплащане на тези суми.
Това, което може да сенаправи от Ваша страна в разглежданата хипотеза, е да се сезират НОИ и НАП за тези неизпълнени задължения на работодателя и тези държавни органи, като правоимащи лица да реализират имуществената и административна отговорност на работодателя, защото те са тези, които търпят вреди от неизпълнение на задължението за внасяне на осигуритени и данъчни вноски.
Що се отнася до трудовото възнаграждение, ако работодателятне изплаща дължимите Ви суми за положен труд, може да предявите срещу него иск за заплащане на тези суми. Разглеждането на този иск от съда се извършва по реда на бързото производство, уредено в ГПК.
