Христо Анастасов Контев

Христо Контев е български специалист по земеделска ентомология. Има голям принос в борбата с вредителите по посевите.

Христо Анастасов Контев
Христо Контев е роден на 28 юни 1927 г. в Каспичан, Шуменска област. Висшето си агрономическо образование започва през 1949 г. във Висшия институт по земеделско инженерство – Прага и го завършва през 1954 г. във Висшия селскостопански институт – София, със специалност Агроном по растителна защита.

През 1954 г. встъпва в длъжност ръководител на растителнозащитна база. През същата година започва да сътрудничи на вестник "Добруджанска трибуна", като първата му публикация е материал за използването на хербицидите при масов посев. През 1955 г. получава похвала от Министерството на земеделието за използването на местния печат за изява на научната мисъл.

През 1963 г. след конкурсен изпит е назначен за научен сътрудник по ентомология в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево, където работи до пенсионирането си през 1992 г.

От 1970 г. е кандидат на селскостопанските науки, а от 1983 г. е ст.н.с. I ст. по ентомология. От 1989 до 1992 е директор на Център за следдипломна квалификация на агрономите от Североизточна България. Бил е научен секретар към Центъра за научноизследователска и развойна дейност по полските култури. Бил е член, а в продължение на 3 години и Председател на Специализиран научен съвет при ВАК по растениевъдство, общо земеделие и растителна защита.

Централно място в изследователската работа на проф. Контев заемат неприятелите по пшеницата, слънчогледа и бобовите култури. Докторската му дисертация е посветена на житната стъблена оса, а хабилитационният му труд – на вредната житна дървеница, като неприятел в Добруджа. Публикувал е в наши и чужди списания над 100 научни и научно-популярни статии, научен ръководител е на специализанти и докторанти.

След пенсионирането си се занимава с преподавателска и консултантска дейност. Бил е преподавател по агроекология в Технически университет - Варна.

За неговите заслуги за земеделието в Добруджа е вписан в почетната книга на град Добрич.