170 000 евро е сумата, за която се продаде златният медал на цар Фердинанд I

Голям златен медал на цар Фердинанд I, Орден "Св. Александър" (1881), пагон на княз Кирил, както и други медали от наследството на Фердинанд I са продадени съответно за 170 000 евро, 95 000 евро и 1 400 евро от немската аукционна къща „Кюнкер”, пише National Geographic България

170 000 евро е сумата, за която се продаде златният медал на цар Фердинанд I
© Ауционна къща „Кюнкер”

Голям златен медал, учреден по повод откриването на железопътната линия между Ямбол и Бургас на 14 май 1890 г. се появи на аукцион в Германия през октомври, като беше ценен на 50 000 евро. Медалът е продаден днес за 170 000 евро (+ 25% комисионна за ауционната къща „Кюнкер”), пише National Geographic България.

“Изключително рядък. Великолепен екземпляр”, е част от описанието на медала на сайта на аукционната къща „Кюнкер” (Kuenker).

Диаметър на медала е 89,6 мм, а теглото му 382,8 г. На аверса (лицевата страна) е изобразен портрет на княз Фердинанд Български с надпис вдясно от портрета му, който гласи „ФЕРДИНАНД I КНЯЗЬ НА БЪЛГАРЯ“. На реверса (задната страна) е изобразен парен локомотив, преминаващ през мост (над река Тунджа край Ямбол), с надпис “ЯМБОЛЪ – БУРГАСЪ * 14 МАЙ 1890 *”. Медалът е в оригиналната си осмоъгълна кадифена кутия в цвят бордо.

Орден "Св. Александър" (1881), продаден на търг в Германия за 95 000 евро (+ 25% комисионна за ауционната къща).

© Ауционна къща „Кюнкер”

За сумата от за 95 000 евро е продаден и Орден "Св. Александър" (1881), при първоначално обявена цена от 20 000 евро. Орденът вероятно е принадлежал на царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд I, след което става притежание на дъщеря им Надежда. Орденът се състои от скъпоценни камени, включително диаманти, злато и сребро.

Пагон на княз Кирил, продаден на търг в Германия за 1 400 евро (+ 25% комисионна за ауционната къща).

© Ауционна къща „Кюнкер”

Пагонът на княз Кирил (брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда) е продаден за 1 400 евро, при първоначално обявена цена от 100 евро.

След като завършва Българското военно училище княз Кирил става офицер от Българската армия. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.) и Първата световна война. След като цар Фердинанд I абдикира на 3 октомври 1918 г., той го последва в изгнание в Кобург. През 1926 г. се завръща в България и отново постъпва в армията. През 1935 г. е назначен за инспектор на пехотата като генерал-майор и произведен в генерал-лейтенант през 1938 г.

След смъртта на цар Борис III през 1943 г. княз Кирил е избран за регент от XXV обикновено народно събрание, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, докато първородният син на цар Борис III, Симеон II, навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на 11 септември.

След преврата на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. регентите са свалени и княз Кирил е изпратен в плен за три месеца в Съветския съюз. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от т. нар. Народен съд заедно с другите двама регенти и висши представители на политическия елит. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. княз Кирил е разстрелян на територията на Централните софийски гробища.

Източник: National Geographic Bulgaria