Деница Сачева, ГЕРБ: В училищата в Добрич трябва да се предложат специалности, които са конкурентоспособни и не се предлагат другаде

По покана на Кмета на общината, депутатите от Добрички район обсъдиха с местната власт предстоящия план-прием в училищата

Деница Сачева, ГЕРБ: В училищата в Добрич трябва да се предложат специалности, които са конкурентоспособни и не се предлагат другаде

Г-жо Сачева, каква беше темата на срещата Ви днес с кмета на Добрич?
Тя беше по покана на кмета с председателя на ОС и директора на РУО. Бяхме депутатите от БСП, "Възраждане" и аз. Другите колеги бяха възпрепятствани. Ставаше въпрос за проблемите в образованието и по-специално в предстоящия държавен план-прием. Няма как да не сме ангажирани с тази тема, независимо от политическите си различия, защото образованието, не само за Добрич, но и за България, е ключът към решаването на редица проблеми. От начина, по който е организирано образованието, особено по отношение на бъдещите тенденции, свързани както с демографската криза, така и със състоянието на пазара на труда, зависи значителна част от благосъстоянието в общината. За поредна година трябва да се обърне сериозно внимание на професионалното образование и на развитието на дуалното обучение, тъй като това е начинът да се преодолеят разликите между образованието и пазара на труда. По наше предложение - на Томислав Дончев, Красимир Вълчев и мен,  в бюджета  за тази година е залегнало осигуровките на учениците,  които учат дуална форма,  да бъдат поемани от държавата. Това е важно да се  знае от работодателите. Че тази форма има държавна подкрепа и биха могли да потърсят възможности да провеждат дуално обучение при себе си и по този начин. Както да бъдат полезни на собствения си бизнес, така и на обществото като подготвят деца с адекватните знания и умения. Разбира се, що се отнася до Добрич, обезпокоителна е тенденцията, че допреди 15-20 г. в седми клас учеха по 2500-3000 деца. Сега са около 1200 деца.  Поради това бяха поставени редица проблеми, които трябва да намерят решение на местна почва - какви да бъдат включително новите форми на обучение и специалности. За Добрич ще е от полза директорите да бъдат предприемчиви и иновативни, да помислят за такива паралелки по професии, свързани не само с очаквания бъдещ недостиг на пазара на труда, но и донякъде с бъдещето на труда. Това може да бъде притегателна сила за децата, включително от други области. Образованието в Добрич трябва да бъде конкурентоспособно. Градът да не бъде място, от което хора  си тръгват и децата търсят възможност за реализация в другаде, а точно обратното. Трябва да се намери това конкурентно предимство и този тип, ако щете професии, специалности, които не се предлагат на друго място. Трябва да намерим кое е това уникално предимство, с което Добрич да стане притегателен център.  И в това отношение не може да има политически конфликти, трябва да има политическо съгласие.

За първи път тези година в държавния бюджет със заделени толкова много средства за общините. Ще  могат ли  наистина да се случат?
Над 90% от проектите, които залегнаха в държавния бюджет, са преминали през необходимата подготовка. За голяма част от тях има дори избрани изпълнители. Моята работа като народен представител беше да защитавам тези проекти и се радвам, че успяхме да направим така, че за цялата област Добрич да има почти 108 млн.лв. Оттук нататък е въпрос на добра организация от общините, на техните екипи и на тяхната отдаденост. Надявам се, че в цялата област проектите ще се реализират бързо, като част от тях ще могат да стартират още в началото на юни. Мисля, че това беше много правилен подход, защото така всички видяха какво конкретно ще се финансира. Видяха какви са идеите и предложенията на общините. 

Започнахме годината с по-висока минимална заплата, но протестите за по-високи заплати не стихват.
За разлика от предишния въпрос, на който ви отговорих, че подходът беше добър, при заплатите се получи точно обратното. Въпреки нашето желание възнагражденията да се дефинират по сектори, се одобри обща сума в бюджета от 375 млн. лв. за увеличаване на заплати. Това води до конкуренция, така да кажем - на протестите, тъй като се смята може би, че който е по-гръмогласен ще получи повече. Не би трябвало това да е справедливият управленски подход. Още когато беше взето решението да се вдигне минималната работна заплата (МРЗ) и тя да бъде 50% от средната, алармирахме, че ще има сериозни дисбаланси в бюджетите на администрациите. Повишаването на МРЗ само по себе си води до смачкване на разликата между различните експертни длъжности в администрацията. Оттам нататък беше ясно, че първо ще е необходима компенсация за вдигане на тези заплати. От друга страна ще бъде нужно и изравняване на някои от разлики в заплащането в различните  сектори. Защото има такива, в които заплатите скочиха драстично, за сметка на други, които също са важни, където заплатите изостанаха много. Пример беше секторът на културата. В момента заплатата в образованието е 2000 лв. Възнаграждението на специалист или работник в музей няма как да остане 900 лв. Нормално е той да започне да търси реализация на друго място. Няма как и ако минималната заплата е 933 лв. Именно в сектора на културата заплатите да бъдат под минималната. Не съм сигурна, че правителството ще успее да се справи с избрания подход. Всички ще гледат под лупа кои сектори ще трябва да получат допълнително средства. Всички имат своите основания за протести и според мен е крайно време е да се преразгледа начинът на формиране на заплащането на държавната администрация. Включително да избягаме от популизма по отношение на това, че заплатите трябва да бъдат държавни ниски с допълнително материално стимулиране, което да ги компенсира. Вероятно това е тема, по която трябва да се вземат по-сериозни и дългосрочни решения. 

И като говорим за протести,  протестна готовност обявиха и от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Получихме декларацията на Асоциацията на зърнопроизводителите в НС. Запознахме се с техните проблеми.  Колегите, които работят в сектор „Земеделие“ са напълно наясно с това, че в този сектор има сериозни проблеми както по отношение на ликвидността, така и на пазара.  По време на дебатите за държавния бюджет колегите ми от ГЕРБ многократно заявиха от трибуната, че средствата, които са заделени за бюджетиране на проектите по мерките, които дава ЕК по линия на временната рамка за Украйна, са наполовина и че те няма да бъдат достатъчни. За съжаление, от Министерство на финансите не получихме разбиране. Това, за което ще апелираме, е да се преразгледат заделените средства и да се намери начин да се прояви разбиране към проблемите не само на зърнопроизводителите, но и на зеленчукопроизводителите, производителите на млечните продукти, плодове. Навсякъде има сериозни кризи, които трябва да бъдат решавани колкото се може по-рано, за да не се задълбочават.

Март месец предстои ротация. Като бивш социален министър, как се справя д-р Шалапатова според Вас?
Темата за ротацията без съмнение вълнува българските граждани, защото такова нещо не сме имали. Със сигурност всички си задават въпроси как ще стане, кой ще остане, кой ще си тръгне. Не искам да давам персонални оценки на колегите, включителнона Министерството на труда и социалната политика.  Лично аз не съм удовлетворена от темповете на развитие темите, свързани с пазара на труда. Смятам, че това е ключовата тема. Може да си говорим за социални помощи години наред и това няма да повиши нито благосъстоянието, нито брутния ни вътрешен продукт, нито конкурентноспособността на българската икономика. Ако искаме наистина да не изоставяме в нашето развитие, трябва да дадем много по-сериозен тласък  и превес на всички политики, свързани с пазара на труда. Персонални оценки за министрите ще бъдат правени на по-късен етап и тогава ще се вземе решение какво и как да се промени, така че да имаме много по-сериозни и видими резултати. Като цяло политическата оценка на ГЕРБ за правителството винаги е била колеблива. Най-малкото защото ние от самото начало смятахме, че то трябва да бъде създадено на основата на ясно подписано коалиционно споразумение. Лично аз не съм привърженик на формулата,  която се прие - да се търсят за министри хора, които нямат нищо общо с политиката.