Захари Карабашлиев представи новата си книга „Рана”

Модератори на представянето бяха историкът Радослав Симеонов и журналистът Жулиета Николова, уредник в Дом-паметник „Йордан Йовков“

Захари Карабашлиев представи новата си книга „Рана”

Срещата  в библиотеката премина при огромен интерес.  Един разговор за паметта, която малко сме позабравили и за една книга, посветена „На незапомнените”.

Радослав Симеонов разказа и за една от първите си срещи с Карабашлиев.

„Той ми разказа за неговия дядо. И аз си представих,преди сто и няколко години,  как дядо Тодор Карабашлиев натоварва на каруцата цялата челяд и напуска Добруджа. В търсене на препитание, оцеление, защото Добруджа е под румънска власт. И тогава аз го попитах-ти знаеш ли какво означава фамилията Карабашлиев?  И той ми казва-нещо като мъж с черна брада, идва от турски. Не, не, нищо подобно, Захари. Това е свързано със селото на дядо ти. Защото неговият дядо е прекосил гората, съответно границата и се е озовал българско, съответно в  Крумово. А когато човек погледне картата ще види, че от другата страна на границата се намира село Карабашлии. Т.е. дядото  на Захари е от Карабашлии. Което днес се казва Войсил и е част от село Драганово.”  

Захари Карабашлиев отговори на всички въпроси, като до края на срещата само загатна за сюжета.

Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче.
Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една окрилена от идеализъм, но разкъсвана от безпощадни конфликти България, в която лични и национални рани са все още незараснали.