За земеделието в Добруджа

Продължаваме Промяната и Демократична България считат, че българските земеделски стопани и производители на храни, живеещи в селските райони следва да са приоритет на българската държава, защото те са реална гаранция за развиващи се български села и малки общински центрове.

За земеделието в Добруджа

Политиката за подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони следва да бъде насочена към подпомагане на инвестиции за насърчаване на предприемачеството, създаване на възможности за заетост, повишаване на доходите на населението от селските райони, подобряване на основните услуги за местните хора и инвестиции в селската инфраструктура, включително информационни технологии. Убедени сме, че задоволяването на продоволствените нужди на населението с произведени в България качествени, разнообразни и чисти храни  е част от националната сигурност на страната. Приоритетна цел за земеделието е осигуряването на продоволствена сигурност и безопасност на храните, което има пряко въздействие върху общественото здраве. Съществена е неговата роля за опазване на здравето на хората, животните и растенията и за защита на околната среда. Земеделието предлага на обществото блага, от които то се нуждае. Затова е от съществено значение да имаме земеделска политика, която да бъде добре финансирана, прозрачна, отговаряща на всички предизвикателства и обществени очаквания.



Тези основни цели в най-голяма степен се отнасят до земеделието в Добруджа, което винаги е било водещ сектор на икономиката в региона. Добруджа винаги е била символ на модерно и рентабилно земеделско производство, житницата на България, която осигурява съществен дял от произведените в страната земеделски продукти. Земеделското производство в региона е гарант за продоволствената сигурност на страната, като същевременно осигурява значителна част от увеличаващия се износ на земеделски продукти. Трябва обаче да признаем, че земеделието в Добруджа не е земеделието  за което ние всички мечтаем. Земеделието е на едрите зърнопроизводители, малките и фамилни ферми намаляват площите си или се отказват от земеделие, поради непосилните ренти и липсата на пазар. Затова неговото развитие трябва да създаде възможности за получаване на достойни доходи от земеделските стопани и изграждането на инфраструктура и културен ландшафт селските райони. Развитието на земеделието в Добруджа трябва да допринесе за спиране на неблагоприятните демографски тенденции и ще подпомогне усилията да се задържат миграцията и депопулацията в региона.

Коалиция Продължаваме Промяната и Демократична България  има за цел превръщането на земеделието и производството на храни в динамичен сектор от българската икономика чрез модернизиране на производството във фермите и в хранителните предприятия при опазване и подобряване на екологичното състояние и почвеното плодородие на земите, използвани за селскостопански дейности. Импулс за развитието на селскостопанския сектор ще даде използването на съвременни технологии и производствени методи, както и дигитализацията, което може да помогне на земеделските производители да повишат ефективността на производството и да реализират подходящи добиви и производителност. Трябва да бъдат удовлетворени публичните очаквания за защитата на околната среда, климата и биоикономиката, както и хуманното отношение към животните. Значимата роля има устойчивото управление на природните ресурси, като например гори, вода и почва и съответните мерки за защита на климата. Прехода към устойчива селскостопанска икономика е необходимо условие за постигане на целите на Зелената сделка, Стратегията „От ферма до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразието. Наред с това ажно значение за структурата на земеделието има устойчивото управление на земите и предотвратяване на изоставянето на земи. Необходими са стимули, земеделските стопани да продължат да се занимават със земеделска дейност и по този начин да спомагат и за поддържането на ландшафта. 

Друга наша цел е конкурентно земеделие, което произвежда достатъчна първична продукция за качествена българска храна и увеличаване на износа на преработени продукти. Трябва да се създадат условия и изграждане на административен капацитет за управление и успешно прилагане на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България през периода 2023-2027 г. за постигане на целите и индикаторите, заложени в него. Подкрепата от ОСП следва да е насочена към истинските земеделски стопани, които реално извършват земеделска дейност и получават доходи от земеделието. Наред с това е необходимо изменение на Стратегическия план за осигуряване усвояването и по-доброто насочване на подпомагането, особено по отношение на агроекологичните интервенции и еко схемите.

Продължаваме Промяната и Демократична България  в последните два парламента, предложихме коренна промяна на политиката в сектор Земеделие. Ние работим за достойно финансиране на приоритетните сектори – зеленчукопроизводство, овощарство, биологично производство, пчеларство, животновъдство, за да може качествените български продукти на пазара да бъдат повече от вносните. Достатъчното количество български продукти ще донесе и промяна в цените на продуктите по-посока надолу. 

Необходимо е да бъде насочена помощ към определени земеделски сектори или подсектори, срещащи трудности. Трябва да бъдат осигурени адекватни нива на обвързана подкрепа, които да позволят да запазим подпомагането към земеделските стопани в определените за България уязвими сектори – животновъдство и плодове и зеленчуци. 

Биологичното производство е цялостна система за управление на земеделието и производство на храни, която съчетава най-добрите екологични практики, поддържане на високо ниво на биологично разнообразие, опазването на природните ресурси и прилагането на стандартите за хуманно отношение към животните. То допринася пряко за стабилизиране на екосистемите, запазване и възстановяване на природните ресурси, развитие на селските райони и предотвратяване на процеса на изоставяне на земите. Затова в нашата програма са заложени амбициозни цели - увеличение на биологичните площи до 15 % от земеделската земя до 2030 г., насърчаване и финансова подкрепа за земеделски практики, които да допринесат за намаляване с 35 % на използваните количества пестициди в българските ферми до 2030 г., насърчаване и финансова подкрепа за животновъдни практики, които да доведат до намаляване с 50% на използваните количества антибиотици в българските животновъдни ферми до 2030 г. 

Основният дисбаланс по веригата на доставки произлиза от факта, че земеделските производители не получават достатъчно добра цена за произведената от тях първична продукция, а в същото време потребителите плащат твърде високи крайни цени за хранителни стоки. Проблемите могат да бъдат преодолени чрез подобряване прозрачността на пазара. Обществото се нуждае от по-голяма прозрачност по отношение на ценообразуването на хранителните продукти, от намаляване на дела и ролята на посредниците в търговските процеси, както и от прекратяване на практиките за спекулативно и необосновано нарастване на крайните потребителски цени. Необходима е корекция и уточняване на правилата за конкуренция. За да се постигне добър резултат, трябва да се да се създаде ефикасна нормативна уредба, уреждаща установяването, санкционирането и борбата с нелоялните търговски практики.

Започнатото от нас до този момент в тази посока ще бъде довършено:

-Закона за разрешаване преработката на индустриалния коноп

-Закона даващ предимство на местните животновъди да наемат пасища

-Закона освобождаващ от данък местните фермери с доход до 100 000лв.

-Намаляване ставката  на плодовете, зеленчуците и биологичните продукти

-Стимулиране фермерите за намаляване на пестицидите в селското стопансктво (пестицидите, които вредят на пчелите и дивите опрашители)

-Приоритетно подпомагане на пчеларството в България

-Финансово стимулиране за създаване на местни пазари и късите вериги на доставки

-Подпомагане сдружаването на фермерите  за износ на продуктите им

-Финансиране на фермерите нуждаещи се от съвременно/спестяващо напояване ( а не наливане на средства в архаичните Напоителни Системи).

Нужно е да се предприемат действия за създаването на къси вериги на доставки, тъй като те могат значително да допринесат за укрепване на устойчивостта на регионалните и местните продоволствени системи. Съкращаването на веригата за доставки укрепва позицията на фермера като производител, като елиминира ненужните посреднически разходи. Колкото по-къса е веригата на доставки, толкова по-голям е шансът да се осигурят адекватни маржове за земеделските производители от продажбата на техните продукти.

Разширяването на възможностите за създаване на организации на производители е предпоставка за увеличаване на икономическата им мощ и намаляват разходите за производство, от една страна, а от друга за подобряване на техните позиции при преговорите по хранителната верига и по-справедливо разпределение на добавената стойност. Организирането на производителите в такива сдружения ще улесни тяхното сътрудничество, като повиши възможностите им за заемане на по-силни позиции на пазара по отношение на купувачите (особено когато са супермаркети), по-добри възможности за реализация на произведеното на по-добри цени, планиране и намаляване разходите за производство, прилагане на земеделски практики, опазващи околната среда. При такова сътрудничество се увеличават и възможностите за проучване и въвеждане на устойчиви производствени практики и иновации.

Важен за нас е подемът на селските райони с младо население и модерно земеделие. Трябва да осигурим по-голяма атрактивност на отрасъла с оглед навлизането на нови млади фермери, които да се занимават със земеделска дейност. Считаме, че е много важно да се създаде подходяща правна рамка за допълнително облекчаване и насърчаване достъпа на младите фермери, стартиращите земеделска дейност до земеделска земя и капитал. 

Приоритетна задача за нас е подкрепата на микро, малки и средни земеделски стопанства чрез намалени административни изисквания. Важно е използването на всички възможности за осигуряване на стабилно подпомагане за малките земеделски стопани, които са особено уязвими, имат по-висока необходимост от подкрепа и са сред приоритетите на Общата селскостопанска политика. Въвеждането на горен таван на директните плащания, получавани от големи индивидуални ферми, диференцирани ставки за обвързана подкрепа и преразпределително плащане са способи за по-справедливо разпределение на подкрепата на доходите между големите и малките фермери. Трябва да се повиши на информираността и възможностите за достъп до финансиране на малките и средните земеделски стопанства, включително чрез браншовите организации. Особено внимание би трябвало да бъде обърнато на осигуряването на пазарен достъп за тяхната продукция. Дребните производители имат ключова роля за производството на качествени и традиционни земеделски продукти и задоволяване на местните пазари. Те имат съществен принос в опазване на околната среда и запазване на био- разнообразието. Паралелно с това помощите за малки стопанства не трябва да бъдат самоцел и да ги поддържат като такива, подкрепата трябва да бъде финансов инструмент за повишаване на тяхната жизнеспособност и пазарна ориентация. 

Трябва да се вземат мерки за спиране на вноса на земеделски продукти, особено плодове и зеленчуци, както и зърнени култури от Украйна, които не отговарят на изискванията за качество и безопасност на храните. Изправени сме пред предизвикателство, свързано с необходимостта от задоволяване на нуждите от местни храни на национално ниво. Същевременно наличието на вносни продукти с по-ниски цени от съседни държави, при по-ниско качество, превръщат родните продукти в по-малко предпочитани поради социалния статус на потребителя. Трябва да сеосигури последователен контрол на селскостопанските продукти, които влизат на пазара на ЕС и той да се съсредоточи върху качеството на вносните храни и производствените стандарти в трети страни. Вноса от трети страни следва да спазва екологичните, санитарните и фитосанитарни стандарти на ЕС.

Важна задача е ефективно управление на рискове и кризи в аграрния сектор в полза на обществото и земеделците. То може да бъде осигурено чрез адекватно функциониране на гаранционните фондове, Агенцията за борба с градушките, Изпълнителната агенция по горите, БАБХ и звената, свързани с безопасност, сигурност и устойчивост. Мерките за управление на риска придобиват голямо значение в светлината на промените в климата. Рискът от нестабилност на пазарите и на цените и рискът от неблагоприятните климатични условия трябва да бъдат намалени и предотвратени чрез съвкупност от адекватни мерки за намеса на пазара и не могат да бъдат изцяло оставени на отделните производители. Правилата за прилагане на мерките трябва да бъдат гъвкави и бързо приложими при кризи. Нужно е разширяването на обхвата и увеличеното финансиране на промоционални и информационни мерки за земеделски и хранителни продукти.

Поставили сме си за цел осигуряването на ефективното и прозрачно управление на сектора. Нужно е възстановяване на доверието в държавните институции, свързани със земеделието и производството на храни и прекратяване на нерегламентирания административен натиск. За нейното постигане е важно утвърждаването на водещата роля на браншовите организации в земеделието при изпълнението на националните политики и приемане на закона за браншовите организации на земеделските производители. Реформите в земеделската политика е необходимо да бъдат добре обмислени и обосновани с цел постигането на желаните резултати при прилагането. Считаме, че дискусиите с представителите на бранша трябва да бъдат своевременни и да има достатъчно време за уточняване на всички детайли. Така ще се осигури последователност в политиката, придържане към принципа на опростяването и недопускане увеличаването на административната тежест. Ще работим за ограничаване на корупционни схеми с евросредства и предаване на замесените лица на европрокуратурата и осигуряване на справедлив достъп до държавния поземлен фонд.  

Безспорно е значението на опазването на българската гора, съчетано с икономическите ползи от добива на дървесина. Нужни са мерки за устойчивото управление на горите и тяхната многофункционална роля и създаване на условия за подпомагане на собствениците и управителите на горите в техните усилия да адаптират горите към изменението на климата. Средство за това е осигуряване на по-важна роля на горския сектор в рамките на Общата селскостопанска политика и други стимули и субсидии на ЕС в горския сектор.


КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!